Хипоксията е патологично състояние, при което има дефицит на кислород в тъканите. Възниква при нарушаване поотделно или комбинирано на процесите на внасяне на кислород в белите дробове, преминаването му от алвеолите в кръвта, пренасянето му до клетките или използването на O2 от клетките.
Хипоксията може да варира по интензитет от лека до тежка и може да се прояви в остра или хронична форма.
Някои тъкани могат да понасят хипоксия дълго време, докато други се увреждат бързо при ниски нива на кислород. Най-чувствителни към кислородно гладуване са централната нервна система, ретината и в по-малка степен клетките на бъбреците, черния дроб, чревния тракт и др. Клетките на кората на главния мозък издържат без кислород 5 – 7 минути, а на ретината – 10-15 минути. По-устойчиви на хипоксия са гладкомускулните клетки, роговицата на окото, хрущялната тъкан, космените фоликули.
Какви са причините за развитие на хипоксия?
Причините са много разнообразни. Някои от най-честите са:
- голяма надморска височина и по-ниски нива на кислород във въздуха
- нарушено съотношение вентилация/перфузия
- анемия
- отравяне с въглероден окис или други токсични вещества
- спазъм на съдовете или запушване от кръвен съсирек
- шок
- сепсис
- сърдечна недостатъчност, чернодробна недостатъчност, бъбречна недостатъчност
- ензимни дефицити
- инфекции и др.
В зависимост от механизма на възникване се различават няколко вида хипоксия: хипоксична, кръвна, циркулаторна, утилизационна и смесена.
Какви са симптомите на хипоксия?
Характерни признаци са:
- задух
- цианоза – синкав оттенък на кожата
- ускорен пулс и учестено дишане
- умора
- объркване, замаяност, сънливост
- нарушена координация на движенията
- нарушен говор
- намалена концентрация, отслабване на паметта, нарушена преценка
- нарушено зрение
- намален усет за болка
- гърчове, припадък, кома.
Хипоксията може да се развие остро, подостро или хронично. При отро кислородно гладуване доминират симптомите от страна на ЦНС. В зависимост от тежестта, острата хипоксия протича в три степени. При I-ва степен на хипоксия дишането и пулсът се ускоряват, нарушава се фината координация на мускулите и се нарушават когнитивните функции. При II- ра степен се наблюдава прекоматозно състояние. Третата степен на хипоксия се проявява с гърчове, пълна загуба на съзнание (кома), дихателна и сърдечна недостатъчност.
Хронична хипоксия възниква при хронични заболявания на белите дробове, кръвообращението, еритропоезата, при интоксикации с увреждане на ензимните системи. Най-честото оплакване е задух при усилие. В началото доминират симптомите от страна на увредените вътрешни органи. Например, продуктивна кашлица и висока температура се наблюдават при белодробна инфекция, а при сърдечна недостатъчност – оток на краката и ортопнея.
Усложнения
При наличие на по-лека, но продължителна хипоксия е възможно да настъпят някои усложнения:
- прогресиране на раково заболяване
- лекарствена резистентност на злокачествените тумори
- влошаване на някои сърдечни заболявания
- увреждане на бъбречната функция.
При тежка хипоксия увреждането може да започне в рамките на минути. Може да се наблюдават:
- гърчове
- промени в съзнанието
- припадък
- кома
- смърт.
Как се поставя диагнозата?
Има различни тестове, които допринасят за потвърждаване на хипоксията и откриване на причината за възникването й. Някои от тях са:
- пулсова оксиметрия – определя нивото на насищане (сатурацията) с кислород на кръвта
- кръвни газове – изследва се количеството кислород и въглероден диоксид в кръвта
- пълна кръвна картина – помага за диагностициране на причините за хипоксия като анемия, инфекция
- функционални изследвания на белия дроб – дават оценка на дихателната функция
- рентгенография или компютърна томография (CT) на гръдния кош – откриват се причините за хипоксия, като белодробни заболявания (пневмония, белодробен оток)
- ядрено-магнитен резонанс на главата – откриват се причините за хипоксия, свързани с мозъка, като тумори, травми
- Електрокардиограма (ЕКГ), ехокардиограма – откриват се причините за хипоксия, свързани със сърцето.
Какво е лечението при хипоксия?
Лечението включва:
- осигуряване на проходими дихателни пътища – може да се наложи ендотрахеална интубация или трахеостома, използване на бронходилататори, физиотерапия на гръдния кош
- повишаване на съдържанието на кислород във вдишания въздух – включва се кислородна терапия – назален катетър, кислородна маска, механична вентилация
- медикаментозно лечение на основното заболяване.
Прочетете за:
Видове хипоксия