Слухът е едно от сетивата на човек, чрез които той се ориентира в околната среда и успява да комуникира с останалите хора. Загубата на слуха може да бъде както внезапна, така и постепенна с напредването на годините. Според Националния институт за здраве в Америка една трета от хората между 65 и 75 годишна възраст страдат от някаква степен на загуба на слуха.
Лекарите смятат, че едни от основните фактори за загубата на слух са наследствеността и хроничната експозиция на силни шумове. Други фактори, като повишеното количество ушна кал могат да станат причина за затрудненото възприемане на звуци.
Загубата на слуха може да варира по тежест. Така тя може да бъде лека, умерена и тежка. Най-често тя се дели на три типа:
Кондуктивна – при този вид загуба на слуха има затруднено преминаване на звуците от външното към вътрешното ухо. Най-често се дължи на запушване на ушния канал с ушна кал, нарушение в устройството на костите, изграждащи ухото, перфорация на тъпанчето на ухото.
Невросензорна – има увреждане на вътрешното ухо или слуховият нерв, който има функцията да свързва вътрешното ухо с мозъка. Невросензорната загуба на слух може да бъде вродена или да се развие по-късно в живота на пациента.
Загуба на слух от смесен тип – при този вид загуба на слух може да се наблюдават увреждания характерни, както за първия, така и за втория тип загуба на слуха.
Какви са симптомите на загубата на слуха?
Обикновено симптомите се развиват постепенно и много често дори самите пациенти с намален слух не осъзнават, че имат проблем. При децата, откриването на състоянието е още по-трудно, защото те сами не могат да идентифицират проблема. Те дори може да игнорират симптомите за известно време, поради страх да споделят с родителите си.
По-честите симптоми, които се наблюдават при пациентите със загуба на слуха са:
- заглушено и затруднено чуване на звуци
- трудности при разбирането на това какво казват хората, особено когато има заобикалящи шумове. Така пациентите могат да чуват, че отсрещния човек говори, но може да не разбират какво говори той.
- слушане на телевизия или радио по-високо от обикновено
- избягване на разговори или събирания с приятели. Ситуациите, в които пациентите трябва да комуникират със заобикалящите ги хора могат да бъдат стресиращи за тях.
- развитие на депресия, поради социална изолация
Други съпъстващи симптоми могат да бъдат:
- болка или сърбеж в областта на ухото
- изтичане на гной от ухото. Това може да е резултат на инфекция или травма в областта на ухото, която да е станала причина за загуба на слуха.
Пациентите със загуба на слуха трябва да се консултират възможно най-рано когато забележат някои от тези симптоми. Родителите трябва да наблюдават за промени в поведението на своите деца и дали те се затрудняват в комуникацията с техните приятели.
С някои малки промени пациентите могат лесно да се справят с това състояние и да водят предишния си начин на живот. Когато водите разговор с друг човек го гледайте право в очите и ако има някакви разсейващи звуци, като работещ телевизор или радио ги изключете. Помолете отсрещния човек да говори малко по-силно и ясно и му обяснете, че имате затруднения със слуха.
