Меню

Леща (lens)

Лещата е част от съдържимото на очната ябълка, заедно със стъкловидното тяло и предна и задна очна камера. Разположена е във fossa hyaloidea (patelaris) на стъкловидното тяло. Пред нея се намират зеницата, ириса и очните камери. Лещата тежи 180 – 220 mg, има форма на двойно изпъкнал прозрачен диск.

Макроскопски върху нея се разграничават:

  • Преден полюс – предната повърхност на лещата е с радиус около 10 мм
  • Заден полюс – задната повърхост също е изпъкнала и има радиус около 6 мм.
    Преднозадната ос на лещата е 4,5 мм.
  • Екватор – това е зоната, в която предната и задната повърхност се срещат. За екватора се залавят и Циновите връзки, които прикрепват лещата към цилиарните израстъци на цилиарното тяло. При разхлабване на Циновите влакна се увеличава предно-задната ос на лещата, оттам и пречупвателната ѝ способност.
  • Хиалолентикуларен лигамент – чрез него лещата се прикрепва към стъкловидното тяло.

Лещата е напълно прозрачна структура, не притежава кръвоносни и лимфни съдове и нервни влакна. Нейното изхранване става благодарение на обменна дифузия на вътреочната течност (humor aquosus). При напречен срез през лещата се разграничават следните структурни елементи:

  • Капсула (cortex lentis) – съставена от гликопротеиноколагенов комплекс
  • Ядро (nucleus lentis).

Под предната повърхност на лещената капсула се намира еднослоен кубичен епител, чиито клетки образуват лещени влакна. Лещените влакна в периферните слоеве изграждат лещената кора. По-младите лещени влакна изтласкват по-зрелите към центъра, където се формира възрастово ядро (nucleus lentis). Лещените влакна са разположени меридиално и слоесто.

Биохимичен състав на лещата: Лещата е съставена от:

  • вода (70%) – с възрастта количеството на водата намалява
  • белтъци (30%). Лещата е с найголямо белтъчно съдържание от всички ортани в човешкото тяло. Найзначимо е белтъчното количество във фибрилерните клетки. Те съдържат алфа – , бета – и гама – кристалини и неразтворим албуминоид. С възрасттта настъпва натрупване на белтъци в лещата – нивото на неразтворимите белтъци се увеличава, за сметка на разтворимите.

Намаляването на водата и увеличаването на белтъчното съдържание водят до покачване на специфичното лещено тегло от 1030 до 1070 и склерозиране на лещата.

  • незначително количество други съставки – липиди, минерални соли (лещата е богата на Ca2+ и P3+ йони), глутатион, аскорбинова киселина.

Обмяна на лещата:

Лещената капсула нормално е пропусклива за електролити и непропусклива за клетъчни елементи и белтъци.
Обмяната на веществата се реализира от покривния епител. Във вътрешните слоеве на лещата обмяната е анаеробна.
Епителът на предната лещена капсула изпълнява ролята на полупропусклива мембрана, която регулира пермеабилитета и йонното съдържание – K/Na и Ca/P, магнезий.
Метаболитните процеси в лещата протичат многократно послабо в сравнение с ретината.

Функции на лещата:
Част от диоптричния апарат на окото (16 – 18 Д пречупвателна способност), участва в акомодацията.
При контракция на цилиарния мускул Циновите влакна се отпускат, лещата увеличава предно-задната си ос и става по- сферична. По този начин в млада възраст лещата може да увеличи пречупвателната си способност до 23 – 33 Д.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com