Ентеробиозата е хелминтоза, която протича с перианален сърбеж, неврастеноподобен синдром и стомашно-чревни нарушения. Най-често боледуват деца на възраст между 5 и 10 години.
Причинител на заболяването е острицата – Enterobius vermicularis. Представлява кръгъл червей с белезникав цвят. Женските имат дължина до 12 mm, а мъжките до 5 mm. Женските паразити отделят яйца, които са безцветни с елипсовидна форма. Остриците паразитират в дисталната част на тънкото черво и по цялото дебело черво.
Как става заразяването с острици?
Източник на заразата е опаразитеният човек. Заразяването става по орален механизъм – поглъщане на инвазиоспособни яйца чрез замърсени ръце, поставяне в устата на играчки или други предмети, при консумация на неизмити плодове и зеленчуци.
След разчесване в аналната област под ноктите попадат яйца и при смучене на пръстите или гризене на ноктите е възможно да настъпи автоинвазия.
В дванадесетопръстника от погълнатите яйца се излюпват личинки. За около 2 седмици личинките нарастват и се диференцират в мъжки и женски паразити. След оплождане мъжките умират, а матката на женските се изпълва с хиляди яйца. Около 25-ияден след заразяването женските острици изпълзяват през ануса, обикновено през нощта, прикрепват се към перианалните гънки и отделят от 10000 до 17000 яйца, заедно със залепващ секрет, след което умират. Само след 5-6 h яйцата стават заразоспособни.
Какви са симптомите при ентеробиоза?
Тежестта на симптомите зависи от количеството на паразитите и от продължителността на инвазията.
Сърбежът в перианалната област е основен симптом на ентеробиозата. Той се предизвиква от механичното дразнене при излизането на женските острици през ануса и от действието на секрета за прилепване на яйцата, който съдържа мравчена киселина. По интензитет сърбежът може да варира от лек до много силен, нетърпим.
Сърбежът се появява обикновено нощем в течение на няколко дни и изчезва. При настъпила автореинвазия периодите със сърбеж се повтарят през интервал от 3-4 седмици.
При по-продължително заболяване може да се развие неврастеноподобен синдром. Сънят на децата е неспокоен, често се будят, скърцат със зъби. През деня са капризни, разсеяни.
Наблюдават се и симптоми от страна на храносмилателната система: намален апетит, гадене, повишено слюноотделяне, болки в корема (при деца около пъпа).
Остриците могат да мигрират в съседни органи и да предизвикат възпалението им. Може да възникне например вулвит, вулвовагинит, уретрит.
Как се диагностицира ентеробиозата?
Диагнозата се потвърждава чрез паразитологично изследване. Сутрин преди дефекация и тоалет се взема материал от перианалните гънки. Това може да стане чрез перианално остъргване с тампон или със скоч-лента. При микроскопско изследване на материала се откриват яйца от паразита.
Макроскопски се откриват възрастни паразити в изпражненията, около ануса или по бельото.
Ентеробиозата трябва да се разграничи от редица други заболявания, например ентероколит, невроза, перианална екзема и др.
Какво е лечението на ентеробиозата?
Лечението на ентеробиозата се провежда с различни антихелминтни препарати, например Combantrin, Vermox, Zentel, Helmicid, Vanquin, които се приемат най-често еднократно или за 2-3 дни. След около 20 дни задължително се провежда втори лечебен курс със същия медикамент.
По преценка се провежда лечение и на членовете на семейството на опаразитения, независимо от това дали имат оплаквания.
Животът на остриците у човека е около 1 месец. При спазване на строги хигиенни мерки, които да предпазят пациента от реинвазия е възможно паразитозата да премине и без лечение.
Как да се предпазим от ентеробиоза?
За профилактика на ентеробиозата се препоръчва създаването на хигиенни навици у децата, отстраняване на лошите им привички за смучене на пръстите, гризане на ноктите.
Прочетете за:
Аскаридоза – причинява се от детски глист
