Начало / Процедури / Тест без натоварване (Non Stress Test)

Тест без натоварване (Non Stress Test)

сеп. 21, 2013

Тест без натоварване – Non Stress Test (NST) е неинвазивен метод в акушерството, чрез който с помощта на акушерски монитор се изследва сърдечната дейност на плода, без той да се подлага на допълнително натоварване.

Показания за тест без натоварване (Non Stress Test):

Тестът се използва най-вече при рискова бременност, когато има опасност от настъпване на плацентарна недостатъчност и нарушено снабдяване на плода с кислород и хранителни вещесва. Причина за приложението на NST може да бъдат:

  • намаляли или липсващи движения на плода;
  • малък плод, бавно растящ плод;
  • захарен диабет на майката (възникнал по време на бременността или преди това);
  • високо кръвно налягане на майката, прееклампсия;
  • нарушения във функцията на щитовидната жлеза;
  • многоплодна бременност;
  • преждевременно раждане или анамнеза за такова;
  • преносена бременност;
  • анамнеза за предишни аборти или мъртво раждане;
  • напреднала възраст на майката;
  • след извършена амниоцентеза;
  • изменения в лабораторните тестове.

Противопоказания:

Тестът е неинвазивен и безвреден. Може да се прилага както през бременността, така и по време на раждане.

Техника на изпълнение:

NST се извършва обикновено след 26-28-ма гестационна седмица. Продължителността на изследването е минимум 20 минути. На предната коремна стена на бременната се поставят два колана. Единият има датчик за регистриране сърдечната дейност на плода (поставен на мястото, отговарящо на гърба на плода), а другият отчита маточните контракции. Когато усети движение на плода, бременната трябва да натисне бутон, като по този начин се търси връзка между ускоряванията на сърдечната дейност (акцелерации) и детските движения. Датчиците са свързани с акушерския монитор. Записът се отпечатва на хартия в два канала – първият отразява сърдечната дейност на плода, а вторият – маточните контракции.

Резултати:

  • Реактивен NST – налице е адекватно покачване на сърдечната честота на плода в резултат на движенията му – поне две акцелерации за 20 минути. Сърдечната честота на плода е в границите 120-160 удара за минута. Тъй като маточната контракция действа като стресов фактор върху плода, възможно е при контракция да се установят ранни децелерации (срещат се при около една трета от ражданията). Те представляват забавяне на сърдечната дейност на плода до не по-малко от 120-100 удара/минута с начало, съвпадащо с началото на маточната контракция, и край – края на контракцията.
  • Нереактивен NST – като такъв се означава тест, неотговарящ на горе посочените условия. Не винаги означава патология. Възможно е например плодът да е бил заспал по време на теста, което да е причина за понижената му реактивност.

При нарушаване на маточно-плацентарния кръвоток плодът е в състояние на хипоксия и сърдечната му дейност и компенсаторните му възможности се нарушават.  Реактивността е намалена, появяват се късни децелерации – началото им е след началото на маточната контракция, краят им е след приключването й и върхът на децелерацията не съвпада с върха на контракцията. По време на късните децелерации сърдечната честота на плода пада под 100 удара/минута. Често през периодите между децелерациите се регистрира тахикардия на плода (честота над 160 удара/минута).

Ако резултатът от NST се отклонява от нормата, се преминава към по-нататъшни изследвания:

  • повторение на теста без натоварване;
  • оценка на биофизикалния профил на плода – прави се въз основа на 5 показателя – реактивност на плода на базата на NST и ултразвуково изследване на дихателните движения, активните движения и тонуса на плода, както и определяне обема на околоплодната течност;
  • извършване на тест с натоварване (функционален окситоцинов тест) – с помощта на окситоцин се провокират маточни контракции и отново се изследва реактивността на плода.