Начало Процедури Вакуум – екстракция

Вакуум – екстракция

Определение: Вакуум – екстракцията представлява акушерски похват, при който родилният процес се подпомага с помощта на уред, наречен вакуум екстрактор.

Вакуум – екстракторът се състои от електрическа вакуум помпа и тракционна система от различни по размер чашки за залавяне на главата на плода. Използва се, когато главата на бебето вече се вижда, но то не продължава да се движи по родовите пътища. По този начин се подпомага раждането, като изтеглянето с вакуум – екстактора допълва контракциите и увеличава изгонващите сили.

Показания:
Използването на вакуум – екстрактор при раждане се налага в следните случаи:

  • заболявания на майката, които са противопоказни тя да напъва – очни заболявания, сърдечно- съдови, бъбречни заболявания
  • прееклампсия и еклампсия
  • остро настъпила интраутеринна асфикция.

При прилагане на вакуум – екстрактор е необходимо да са налице следните условия:

  • пълно разширение на цервикалния канал
  • разкъсан околоплоден мехур
  • главата на бебето трябва да е навлязла в таза
  • предно тилно предлежание със завършена ротация на главата.

Противопоказания за провеждане на вакуум – екстракция:

  • тотално предлежание на плацентата
  • неправилни предлежания, при които раждането по естествен път е твърде рисково и невъзможно
  • аномалии в развитието на плода (например хидроцефалия)
  • несъответствие между размерите на родовия канал и плода
  • недоносен плод.

Техника на раждане чрез вакуум – екстракция:

  • След въвеждане на подходящата по размер чашка тя се фиксира върху главата на плода. Внимава се да не се постави върху голямата фонтанела.
  • Пуска се помпата и се изчаква покачване на налягането до 0,8 – 0,9
  • Внимателно се издърпва плода в синхрон с настъпването на контракциите

Усложнения: Раждането с вакуум – екстрактор е по-безопасно както за плода, така и за майката. Необходимо е при използването му да се спазват всички правила. В противен случай възниква опасност от редица усложнения:

При бебето:
• Натъртвания или отоци на меките тъкани
• Хематоми на меките тъкани
• Парализа на лицевия нерв.

При майката:
• Разкъсвания на меките тъкани – вулва, перинеум, влагалище
• Разкъсвания на шийката на матката
• Руптура на матката
• Фрактури на симфизата
• Засягане на седалищно-тазовия нервен сплит.