Прогресивната парализа е форма на късен паренхиматозен невролуес (сифилис на нервната система). Представлява хроничен прогресиращ менингоенцефалит с увреда на коровите функции. Водещи са психичните разстройства. Наблюдава се по-често при мъже.
В днешно време прогресивната парализа (paralysis progressiva, general paresis) се среща много рядко. В миналото обаче пациентите с прогресивна парализа са съставлявали 5-10 % от психиатрично болните. Много известни личности са страдали от прогресивна парализа, например: Хенри VIII, Ницше, Шопенхауер, Ван Гог, Ал Капоне.
Какви са причините за прогресивна парализа?
Прогресивната парализа възниква до 20 години след заразяването с Трепонема палидум (причинител на сифилиса). Заедно с табес дорзалес, представлява форма на късен невросифилис. Дължи се на увреждане на кората на главния мозък. Установява се корова атрофия, особено в предните отдели на главния мозък.
Какви са симптомите на прогресивна парализа?
При прогресивна парализа се наблюдава комбинация от психиатрични и неврологични симптоми, както и от серологични промени в кръвта и ликвора.
В протичането на заболяването се различават три стадия:
Начален стадий
Началото на психичните симптоми може да продължи дълго време, като включва: главоболие, намалена работоспособност, лесна умора, трудна концентрация, лош сън, потиснато настроение.
Неврологичните симптоми в този стадий са дискретни и включват: тремор, смутена походка, забавена реч, зенични нарушения – анизокория, разкръгленост на зениците.
Психотичен стадий
По-бързото навлизане в този стадий може да се провокира от психотравма, алкохолизъм, допълнителен инфекциозен процес. Наблюдават се следните промени:
- промени в личната хигиена – болните започват да се обличат небрежно и престават да се грижат за личната си хигиена
- промени в емоциите
Най-често се развива маниен синдром. Болните са психомоторно възбудени, еуфорични, с повишена веселост, самочувствие, много контактни, невъздържани, избухливи, хиперсексуални. Стават груби, цинични, използват неуместни шеги, стават нетактични.
По-рядко болните изпадат в депресия – стават апатични, равнодушни, безинициативни.
- нарушено внимание – болните не могат дълго време да се съсредоточат върху една тема или обект
- нарушена мисловна дейност
Мисловният процес е накъсан, речта става неразбираема. Появяват се налудности за величие, грандиозни възможности, притежание на несметни богатства.
- нарушени са възприятията – наблюдават се главно слухови халюцинации
- нарушение в интелекта – настъпва отслабване на паметта, като постепенно се стига до деменция.
- апетитът силно намалява и болните отслабват.
Описаната в началният стадий неврологична симптоматика се задълбочава, появяват се епилептични припадъци, речта и почеркът стават неразбираеми, появява се симптомът на Argyll-Robertson – липса на зенична реакция на светлина при запазена реакция на акомодация и конвергенция. Възникват монопарези.
Терминален стадий
В този последен стадий пациентите правят нелепи заключения, неразбират елементарни понятия, дезориентирани са. Достигат до маразъм, развиват се декубитуси, артропатии, вторични инфекции и летален изход.
В ликвора се открива плеоцитоза от лимфоцити, плазматични клетки, макрофаги, моноцити, хиперпротеинрахия. Силно са повишени гамаглобулините.
В зависимост от доминиращата симптоматика се различават следните форми на прогресивна парализа:
- дементна форма – водеща е деменцията
- класическа форма – преобладава еуфоричното настроение и нелепи налудности за величие
- депресивна форма – отличава се с потиснато настроение, хипохондрични и нихилистични налудности.
В зависимост от начина на протичане се различават:
- стационарна форма – бавно протичаща, продължителна дементна форма
- ажитирана форма – протича бурно, с психомоторна възбуда, нарушена яснота на съзнанието, налудности, маразъм и смърт за няколко месеца
- атипични форми:
– лисауерова форма – обикновено се маскира след мозъчен кръвоизлив в теменните отдели
– табопарализа – комбинация от симптоми на табес дорзалис и прогресивна парализа
– ювенилна форма – развива се на базата на вроден сифилис. Нарушено е интелектуалното развитие на детето.
Диагнозата на прогресивната парализа се базира на клиничната картина и лабораторните изследвания. В началният стадий на заболяването клиничната картина може дълго време да е неспецифична и това да забави диагнозата и провеждането на специфично антибиотично лечение. Терапията може да спре болестта, но настъпилите дегенеративни промени са невъзвратими.
Прочетете за:
Сифилис на нервната система (невросифилис)
Сифилис – класификация