Влагалището представлява кух тръбест орган с дължина около 8 см. Горната му част обхваща маточната шийка, а долната му част се стеснява и завършва с отвор навън. Пред влагалището се намира пикочния мехур и уретрата, а зад него ректума и перинеума.
Стената на влагалището е изградена от три слоя: лигавица, покрита от многослоен плосък невроговяващ епител, мускулен слой и адвентиция (външен слой, съставен от съединителна тъкан).
Влагалището може да бъде засегнато от различни патологични процеси – възпаление, туморен процес, малформации, травми, изгаряне и др
Вагиналните проблеми са едни от най-честите причини за посещение при гинеколог.
Ето някои по-чести болести на влагалището:
Вагинит (колпит)
Възпалението на влагалищните стени се нарича вагинит или колпит. Това е най-често срещаното гинекологично заболяване. Засяга жени от всички възрасти. Има най-различни причини.
Основното оплакване при вагинит е засиленото влагалищно течение, което може да бъде воднисто, пенесто, гъсто, да има бял, жълто-зелен или сив цвят и неприятна миризма. Други характерни симптоми са: сърбеж, парене и болка при уриниране, болка при полов контакт и др.
Най-честите причини за възпаление на влагалището са:
- инфекциозни причинители
Бактерии – бактериална вагиноза, бактериален вагинит
Бактериалната вагиноза възниква поради дисбаланс на нормалната бактериална флора на влагалището – повишават се анаеробните микроорганизми във вагината, а се понижават лактобацилите. Налице е интензивно размножаване на Gardnerella vaginalis в съчетание с други анаеробни микроорганизми, например Bacteroides, Peptostreptococcus.
Гъбички от род Candida – кандидомикотичен колпит
Гъбичките проникват във влагалището по два пътя: автогенен (по съседство от ануса) и екзогенен (при полов контакт с инфектиран партньор).
Паразити – Trichomonas vaginalis – трихомонален колпит
Трихомонас вагиналис е едноклетъчен паразит, който се придвижва бързо чрез камшичета. Заразяването с него става основно при полов контакт. Трихомониазата е най-честата сексуално-трансмисивна инфекция.
Други полово предавани инфекции, при които може да настъпи възпаление на влагалището са хламидийна инфекция, гонорея.
Вируси – вирусен колпит
Човешкият папиломен вирус (HPV) тип 6 и тип 11, както и херпес симплекс вирусите (HSV) гално от тип 2 могат да причинят вирусен колпит. Заразяването става при полов контакт.
- химични вещества
Редица химични вещества, които се съдържат в продукти за интимна хигиена могат да предизвикат вагинит.
- атрофичен колпит
При настъпване на менопауза нивото на половите хормони рязко намалява. Настъпва атрофия на влагалището, намаляват лактобацилите и се промена рН на влагалището в алкална посока. Това предразполага развитието на възпалителен процес, причинен най-често от бактерии.
Чуждо тяло във влагалището
Голямо е разнообразието на чужди тела, които могат да се открият във влагалището. Те причиняват възпаление или нараняване на влагалищната стена. Установява се гноевидно течение с неприятна миризма. Чуждото тяло може да причини разязвявания или некрози по стената на влагалището, може дори да проникне в съседни органи.
Нараняване на влагалището
Разкъсване на влагалището може да настъпи при раждане, при агресивен полов акт. Водещ симптом е болката и кръвотечението. Лечението включва възстановяване на разкъсването и провеждане на противовъзпалително лечение.
Хематом на влагалището
Хематом на влагалището може да се получи по време на раждане, при удар или падане. Поради разкъсване на венозни сплетения се събира кръв в паравагиналните тъкани. Появява се подутина със синкавочервен цвят, която може бързо на нарасне. При голям хематом лечението е оперативно.
Изгаряне на влагалището
Изгаряне на влагалището може да настъпи при промивки с горещи течности, от химични вещества, при диатермокоагулация, лазертерапия и др. Пораженията на тъканите могат да бъдат повърхностни или дълбоки. Като последица от изгарянето може да се образуват стриктури, цикатрикси във влагалището.
Лечението при изгаряне на влагалището включва: обезболяващи средства, почистване на засегнатите участъци, прилагане на кортизонови мехлеми за предотвратяване на сраствания.
Стенози и атрезии на влагалището
Образуването на цикатрикси във влагалището може да доведе до стеснение или частична атрезия (непроходимост) на влагалището. Причини за цикатрициална стеноза или атрезия на влагалището са например: прекаран възпалителен процес, травма, изгаряне, лъчелечение и др.
Влагалищни фистули
Влагалищната фистула представлява патологична връзка, която свързва влагалището с друг орган, например: пикочния мехур, уретрата, ректума, дебелото черво. Основната клинична проява е изтичане от влагалището на урина или фекалии. Лечението е хирургично.
Генитален пролапс
Гениталният пролапс представлява спадане на влагалището и/или матката със или без засягане на други органи – пикочен мехур, ректум, уретра.
Като десцензус се означава спадането на влагалището и матката без да са достигнали до входа на влагалището. При пролапс на влагалището и матката, те излизат извън входа на влагалището.
Има различни видове генитален пролапс, например: спадане на влагалището и матката, спадане на предната влагалищна стена и на пикочния мехур (цистоцеле), спадане на задната влагалищна стена и на ректума (ректоцеле) и др.
Симптомите зависят от вида и степента на пролапса. Може да има чувството за вагинален дискомфорт, вагинално течение, болка при полов контакт, нарушения в уринирането, запек и др. На входа на влагалището може да се види формация.
При генитален пролапс се прилага консервативно или оперативно лечение.
Прочетете за:
Заболявания на влагалището – 2-ра част
Вагинални фистули
Генитален пролапс
Видове вагинит
