На латински език: Prolapsus genitalis
На английски език: Pelvic organ prolapse
Гениталният пролапс представлява спадането на вътрешните полови органи (влагалище, матка) спрямо обичайните им места със или без засягане на съседните тазови органи (пикочен мехур, уретра, ректум).
Етиология: Причините за гениталния пролапс са свързани с увреда на поддържащия апарат на вътрешните полови органи (мускули на тазовото дъно и маточни връзки). Те биват:
1. Придобити фактори:
– продължителни, трудни раждания, няколко раждания – увреда на мускули, връзки, нерви;
– непълно възстановени разкъсвания, епизиотомии, перинеотомии;
– оперативни интервенции – отстраняване на матката, засягане на прикрепящия апарат на матката по време на операция;
– естрогенов дефицит (напр. след менопаузата) – води до атрофични промени и намалена еластичност на тъканите;
– фактори, водещи до повишено налягане в коремната кухина (рисков фактор и за херния) – хроничен запек, кашлица, затлъстяване и др.
2. Вродени причини – вродена слабост на съединителната тъкан.
Класификация:
В зависимост от засегнатите анатомични структури се различават следните форми:
- спадане на матката (десцензус) – степента на пролапса се определя в зависимост от разстоянието спрямо входа на влагалището – над, на нивото на или извън влагалищния вход. Пролапсът може да е непълен и пълен (когато матката е пред входа на влагалището).
- слабост на предна влагалищна стена – цистоцеле (спадане на пикочен мехур през предна влагалищна стена).
- уретроцеле (спадане на уретрата).
- слабост на задна влагалищна стена – ректоцеле (спадане на ректум през задна влагалищна стена).
- ентероцеле – спадане на Дъгласовото пространство (частта от перитонеалната кухина, намираща се между матката и ректума) с тънкочревни бримки в него.
- пролапс на влагалището след хистеректомия (отстраняване на матката).
Гениталният пролапс може да е изразен в различна степен и се откриват различни комбинации между описаните дефекти, което обяснява и разнообразието в клиничната картина.
Клинична картина:
При леките форми на генитален пролапс симптоми може да липсват. Може да има:
- наличие на видим дефект, формация на входа на влагалището, която се уголемява при кашляне или напъване;
- усещане за натиск, вагинален дискомфорт;
- болки в кръста (от теглене на маточните връзки), тазови болки;
- симптоми от пикочо-отделителната система – смущения в уринирането – чести позиви за уриниране, чувство за неизпразване на пикочния мехур, болезнено уриниране, трудно започване на уринирането, стрес инконтиненция, повтарящи се уринарни инфекции;
- симптоми от страна на стомашно-чревния тракт – запек (поради механични пречки за изпразване на ректума), чувство за неизпразване на ректума;
- вагинално течение, чести вагинални инфекции;
- диспареуния – болезнен полов акт;
- зацапващо кървене от разранявания (декубитални рани).
Диагноза: Изгражда се на базата на:
– анамнеза – наличие на някои от описаните симптоми и рискови фактори;
– гинекологичен преглед – наличие на видима формация; оглед със спекулум; пациентката може да се накара да напъва или да се изследва в изправено положение;
– други изследвания – цистоскопия, венозна урография (за позицията, размера, формата на бъбреци, уретери, пикочен мехур, уретра).
Диференциална диагноза: Прави се с:
– отделните форми на генитален пролапс;
– тумори – доброкачествени (полип, миома), злокачествени;
– кисти и др.
Лечение на генитален пролапс:
Лечението на гениталния пролапс зависи от:
– възрастта;
– репродуктивните намерения на жената;
– степента на пролапса;
– наличието и изразеността на субективните оплаквания;
– наличието на рискови фактори.
1. Консервативно лечение – при леки форми или невъзможност за оперативно лечение:
– упражнения на Кегел за тазово дъно;
– поставяне на вагинални песари – средства с различна форма и размери, които помагат за поддържането на матката в нормалната й позиция.
2. Оперативно лечение – видът на операцията зависи от това кои структури са засегнати. Прилагат се:
– предна/задна влагалищна пластика;
– трансвагинална хистеректомия.
Профилактика: Профилактиката на гениталния пролапс се състои в борба с рисковите фактори:
– намаляване на родовия травматизъм чрез правилно водене на раждането и добро възстановяване на настъпилите разкъсвания;
– да не се вдигат прекалено тежки предмети;
– борба със затлъстяването;
– осигуряване на редовна дефекация;
– упражнения на Кегел за подсилване на тазовото дъно.
Автор: д-р А. Високалийска