Меню

Определение: Въшливостта (лат. pediculosis) е заразно паразитно заболяване, което се характеризира със силен сърбеж поради наличие на въшки по окосмените части на тялото. Засяга хора, живеещи при лоши санитарно-битови условия.

Класификация: Различават се три вида въшливост (педикулоза):
• pediculosis capitis – главова въшливост, причинява се от главовата въшка
• pediculosis corporis – причинява се от дрешната въшка
• pediculosis pubis – полова въшливост (фтириаза), причинява се от срамната (половата) въшка.

Етиопатогенеза: Въшките са безкрили кръвосмучещи насекоми и представляват постоянни ектопаразити по човека, т.е. без гостоприемника си загиват бързо.

Главовата въшка (Pediculus capitis) паразитира по скалпа. Предава се по контактен път и чрез използване на общи предмети от бита (гребени, възглавници и т.н.). Достига до 2мм дължина и 0.7мм ширина. Женската прикрепва яйцата си (т.нар. гниди) в основата на космите или тъканните власинки с помощта на секрети, които отделя при снасянето им. Главовата въшка предизвиква сърбеж по време на кръвосмучене, когато пробива кожата с хоботчето си и впръсква протеолитични ензими, които са причина за появата на обриви.

Дрешната въшка (Pediculus corporis) се предава при интимен контакт чрез дрехите и постелното бельо. Има сходно устройство с главовата въшка, но достига по-големи размери (до 4мм). Осъществява кръвосмучене там, където дрехите пречат на придвижването й – местата на съприкосновение на кожата с гънките и шевовете.

Половата/срамната въшка (Phthirius pubis) има овално-сплесната форма и достига до размер 2мм. Осъществява кръвосмучене като забива хоботчето си в космените фоликули. Предава се основно при пряк контакт, най-често полов, както и при използване на общи предмети за лична хигиена. Най-често се откриват в пубисното окосмяване, но е възможно да допълзят до подмишничните ямки, брадата, мустаците, миглите и веждите.

Клинична картина: Сърбежът е характерен и за трите вида педикулоза. Става изразен след 3-5 ден, когато организмът се сенсибилизира към белтъците в слюнката на въшките. По тази причина при повторна инфекция сърбежът се появява много по-бързо – в рамките на часове. Сърбежът води до раздразнителност и безсъние. Въшките и гнидите им се откриват по космените покривки на заразените. На местата на ухапванията се наблюдава еритем и папули, а при по-продължителна въшливост – дерматит и екзема. Разчесванията предразполагат към развитие на вторична бактериална инфекция с регионален лимфаденит.

  • Главовите въшки и гнидите им се откриват в основата на космите на главата. По кожата се наблюдават петехии, сърбящи папули и екскориации. При вторична инфекция се наблюдава слепване на космите от серозно-гноен ексудат. Освен косата, главовата въшка може да поразява веждите, миглите и ушните миди.
  • Дрешната въшливост се отличава с уртикариални папули, плътни възелчета, покрити с хеморагични корички и екскориации. При хронично протичане е характерна лихенификацията, вторичната пиодермия, меланодермия поради въздействието на токсичната слюнка на въшките. Възможно е кожните поражения да напомнят на тези при краста, но за разлика от крастата дланите и стъпалата не са засегнати.
  • Половата въшливост се отличава с петехии в местата на ухапванията, които в течение на денонощие придобиват жълто-сив оттенък и се превръщат в петна с неправилна форма и диаметър 2-3 мм (macula coeruleae).

Диагноза: Диагнозата се поставя чрез откриване на въшките и гнидите в мястото на пораженията. Това става визуално или чрез отделянето им с гребен върху бял лист или лепенка. Живите гниди при главова и полова въшливост се откриват в основата на космите, а празните или загинали яйца – на 2-3 см от основата. Локализацията им определя давността на заболяването. При дрешна въшливост се оглеждат дрехите на болния, особено гънките и шевовете.

Лечение: Лечението на болните от въшливост се провежда успоредно с дезинсекция на дрехите, постелното бельо и огнището на заразата. Лечението се осъществява с педикулоциди за локално приложение върху космените покривки – ксилол, ксилолов вазелин, перметрин, унгвент на купрекс, спирт и етер. Съществуват готови педикулоцидни шампоани. Гнидите подлежат на механично премахване, тъй като обвивката им е труднопроницаема за педикулоцидите. Механичното премахване се улеснява с обработка на космите с воден разтвор на оцетна киселина.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com