Меню

На латински език: Cysta pancreatica
На английски език: Pancreatic cyst

Определение: Кистата представлява патологична кухина, тапицирана напълно или частично с епител. Тя е изпълнена с течно или полутечно съдържимо и не е създадена от натрупване на гной.

Кистичните формации на панкреаса биват:
– истински – вродени, ретенционни
– лъжливи (псевдокисти) – те представляват над 95% от кистичните образувания на панкреаса.

В зависимост от етиологичните фактори кистите биват:

  • вродени – могат да бъдат единични или множествени (поликистоза)
  • травматични
  • паразитерни (ехинококова киста на панкреаса)
  • туморни (кистаденом, кистаденокарцином)
  • възпалителни (псевдокисти).

Причините за образуване на кисти и псевдокисти на панкреаса включват:

  • травми
  • възпалителни заболявания – остър и хроничен панкреатит
  • паразити
  • туморни процеси.

Патоанатомия: Формирането на кистично образувание на панкреаса преминава през следните фази:

  • начална – псевдокистата / кистата е с овална форма и мека, нестабилна стена
  • 4 – 6-та седмица – оформя се капсула,съставена от съединителна тъкан, фиброзни влакна и епителни клетки. Капсулата при кистите и псевдокистите има различен морфологичен строеж.
    – при истинските кисти тя е изградена от съединителна и епителна тъкан
    – при псевдокистите – само от съединително-тъканни елементи.

В процеса на своето формиране кистичните образувания първоначално са изпълнени с панкреатичен сок. Постепенно с нарастването им настъпват промени:
– част от съседния паренхим се резорбира
– кухината се изпълва с непрозрачен или кръвенист секрет, който с времето придобива кафеникав оттенък. В съдържимото се откриват холестеринови кристали
– при инфектиране кистата супурира и се изпълва с гноен ексудат.

Големината на кистичната формация се определя от комуникацията с каналчестата система на панкреаса:

  • при налична комуникация – псевдокистата нараства бързо, в рамките на няколко седмици може да достигне размери до 10 – 15см в диаметър
  • при липса на комуникация – първоначалната големина обикновено се запазва, като в малък процент от случаите (5 – 10%) след резорбция на съдържимото кистата претърпява обратно развитие.

Клинична картина: Кистите и псевдокистите на панкреаса се характеризират със следната симптоматика:

В областта на горната половина на корема се установява палпируема или видима овална формация, леко до умерено болезнена, понякога флуктуираща.

Общи оплаквания:
– субфебрилитет или фебрилитет
– отслабване на тегло
– астено – адинамия

При супурация се развива клиниката на интраабдоминален абсцес, септикопиемия, сепсис.

В зависимост от размерите и разположението на кистичната формация настъпват:

  • гастро-дуоденални смущения (поради избутване или ангажиране на стената на дванадесетопръстника) – тежест, гадене, повръщане
  • чревни смущения (нри засягане на тънкото черво, мезентериума, трансверзалният колон) – диария, запек, стеаторея
  • при изместване на псевдокистата дистално до нивото на малкия таз е възможно тя да се обърка с овариална киста
  • при проксимално изместване на псевдокистата тя застава зад диафрагмата и плеврата, като симулира плеврален излив.

Диагноза: Поставя се с помощта на данните от:

Анамнезата
Клиничните изследвания:

  • ехография – чрез нея се установява големината, дебелината на стената, съдържимото, съседството или комуникацията със съседни съдови структури и органи
  • компютърна томография
  • ЯМР
  • биохимични изследвания – истинските кисти не дават характерни биохимични отклонения. При псевдокистите се установяват ускорено СУЕ, левкоцитоза, нарушен глюкозен метаболизъм
  • пункция под ехографски или компютърно-томографски контрол с диагностична или лечебна цел. Аспирираното съдържимо се подлага на биохимично изследване и изготвяне на антибиограма.
    Понякога през пункционната игла се инжектира контрастна материя с цел да се открие евентуална комуникация с панкреатичния поток.

Лечение: Лечение на псевдокисти:

  1. В периода на растеж се прилагат:
    – консервативна терапия – аналгетици, антипиретици, спазмолитици, соматостатин
    – дренаж чрез ендоскопска папилотомия
  2. При формирана панкреатична псевдокиста:
  • пункционен способ под ехографски контрол
    – при по-големи кисти се налага извършване на две или повече пункции
    – при кисти с диаметър над 10 см по-добър резултат се получава чрез перкутанен затворен вакуумен дренаж. Той осигурява постоянно засмукване на съдържимото на псевдокистата, като се запазва стерилността ѝ. В съчетание с лечение със соматостатини излекуване настъпва за около една-две седмици.
  • при комуникация с ductus pancreaticus major кухината на псевдокистата се изпълва бързо след пункция и се образува външна панкреатична фистула. В тези случаи се провежда отворена хирургична операция.

Лечение на истински кисти:

Макар и рядко срещани, те се лекуват единствено оперативно. Хирургичната интервенция цели създаване на анастомоза между кистата и кух орган от горния стомашно-чревен тракт – кистогастро-, кистодуодено- , кистойеюноанастомоза.

Усложнения:

  • интраабдоминален абсцес
  • компресия на съседни органи
  • холестаза, иктер
  • перитонит или панкреатогенен асцит при пробив на коремната кухина
  • ентерорагия
  • сепсис.

Прогноза:

Обратно развитие настъпва при 5 до 10% от псевдокистите. Ето защо се прибягва до оперативно лечение само след внимателна оценка на състоянието.
При персистиращи кисти нараства и рискът от усложнения, поради което хирургичната намеса е препоръчителна.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!