На латински език: Cysta pancreatica
На английски език: Pancreatic cyst
Определение: Кистата представлява патологична кухина, тапицирана напълно или частично с епител. Тя е изпълнена с течно или полутечно съдържимо и не е създадена от натрупване на гной.
Кистичните формации на панкреаса биват:
– истински – вродени, ретенционни
– лъжливи (псевдокисти) – те представляват над 95% от кистичните образувания на панкреаса.
В зависимост от етиологичните фактори кистите биват:
- вродени – могат да бъдат единични или множествени (поликистоза)
- травматични
- паразитерни (ехинококова киста на панкреаса)
- туморни (кистаденом, кистаденокарцином)
- възпалителни (псевдокисти).
Причините за образуване на кисти и псевдокисти на панкреаса включват:
- травми
- възпалителни заболявания – остър и хроничен панкреатит
- паразити
- туморни процеси.
Патоанатомия: Формирането на кистично образувание на панкреаса преминава през следните фази:
- начална – псевдокистата / кистата е с овална форма и мека, нестабилна стена
- 4 – 6-та седмица – оформя се капсула,съставена от съединителна тъкан, фиброзни влакна и епителни клетки. Капсулата при кистите и псевдокистите има различен морфологичен строеж.
– при истинските кисти тя е изградена от съединителна и епителна тъкан
– при псевдокистите – само от съединително-тъканни елементи.
В процеса на своето формиране кистичните образувания първоначално са изпълнени с панкреатичен сок. Постепенно с нарастването им настъпват промени:
– част от съседния паренхим се резорбира
– кухината се изпълва с непрозрачен или кръвенист секрет, който с времето придобива кафеникав оттенък. В съдържимото се откриват холестеринови кристали
– при инфектиране кистата супурира и се изпълва с гноен ексудат.
Големината на кистичната формация се определя от комуникацията с каналчестата система на панкреаса:
- при налична комуникация – псевдокистата нараства бързо, в рамките на няколко седмици може да достигне размери до 10 – 15см в диаметър
- при липса на комуникация – първоначалната големина обикновено се запазва, като в малък процент от случаите (5 – 10%) след резорбция на съдържимото кистата претърпява обратно развитие.
Клинична картина: Кистите и псевдокистите на панкреаса се характеризират със следната симптоматика:
В областта на горната половина на корема се установява палпируема или видима овална формация, леко до умерено болезнена, понякога флуктуираща.
Общи оплаквания:
– субфебрилитет или фебрилитет
– отслабване на тегло
– астено – адинамия
При супурация се развива клиниката на интраабдоминален абсцес, септикопиемия, сепсис.
В зависимост от размерите и разположението на кистичната формация настъпват:
- гастро-дуоденални смущения (поради избутване или ангажиране на стената на дванадесетопръстника) – тежест, гадене, повръщане
- чревни смущения (нри засягане на тънкото черво, мезентериума, трансверзалният колон) – диария, запек, стеаторея
- при изместване на псевдокистата дистално до нивото на малкия таз е възможно тя да се обърка с овариална киста
- при проксимално изместване на псевдокистата тя застава зад диафрагмата и плеврата, като симулира плеврален излив.
Диагноза: Поставя се с помощта на данните от:
Анамнезата
Клиничните изследвания:
- ехография – чрез нея се установява големината, дебелината на стената, съдържимото, съседството или комуникацията със съседни съдови структури и органи
- компютърна томография
- ЯМР
- биохимични изследвания – истинските кисти не дават характерни биохимични отклонения. При псевдокистите се установяват ускорено СУЕ, левкоцитоза, нарушен глюкозен метаболизъм
- пункция под ехографски или компютърно-томографски контрол с диагностична или лечебна цел. Аспирираното съдържимо се подлага на биохимично изследване и изготвяне на антибиограма.
Понякога през пункционната игла се инжектира контрастна материя с цел да се открие евентуална комуникация с панкреатичния поток.
Лечение: Лечение на псевдокисти:
- В периода на растеж се прилагат:
– консервативна терапия – аналгетици, антипиретици, спазмолитици, соматостатин
– дренаж чрез ендоскопска папилотомия - При формирана панкреатична псевдокиста:
- пункционен способ под ехографски контрол
– при по-големи кисти се налага извършване на две или повече пункции
– при кисти с диаметър над 10 см по-добър резултат се получава чрез перкутанен затворен вакуумен дренаж. Той осигурява постоянно засмукване на съдържимото на псевдокистата, като се запазва стерилността ѝ. В съчетание с лечение със соматостатини излекуване настъпва за около една-две седмици. - при комуникация с ductus pancreaticus major кухината на псевдокистата се изпълва бързо след пункция и се образува външна панкреатична фистула. В тези случаи се провежда отворена хирургична операция.
Лечение на истински кисти:
Макар и рядко срещани, те се лекуват единствено оперативно. Хирургичната интервенция цели създаване на анастомоза между кистата и кух орган от горния стомашно-чревен тракт – кистогастро-, кистодуодено- , кистойеюноанастомоза.
Усложнения:
- интраабдоминален абсцес
- компресия на съседни органи
- холестаза, иктер
- перитонит или панкреатогенен асцит при пробив на коремната кухина
- ентерорагия
- сепсис.
Прогноза:
Обратно развитие настъпва при 5 до 10% от псевдокистите. Ето защо се прибягва до оперативно лечение само след внимателна оценка на състоянието.
При персистиращи кисти нараства и рискът от усложнения, поради което хирургичната намеса е препоръчителна.