Остър парапроктит (перианални абсцеси)

На латински език: Paraproctitis acuta
На английски език: Acute paraproctitis

Определение: Парапроктитът представлява гнойно възпаление на мастно-съединителната тъкан около правото черво. Възпалителният процес може да бъде капсулиран под формата на абсцес или да обхване дифузно мастната тъкан.

Класификация: Различават се следните видове парапроктити:
В зависимост от клиничната картина:

• Остър парапроктит (paraproctitis acuta)
• Хроничен, протичащ с фистулизиране (paraproctitis chronica fistulosa).

Според етиологията:

• Специфични парапроктити – развиват се при:
  – сифилис
  – туберкулоза
  – актиномикоза
• Неспецифични парапроктити – в зависимост от това дали гнойно-възпалителният процес е над или под diaphragma pelvis, различаваме:
  – пелвио-ректален абсцес – обхваща cavum pelviorectale
  – ишио-ректален абсцес – обхваща cavum ischiorectale
  – перианален абсцес – обхваща подкожната и субмукозната тъкан около ануса и ректума.

В зависимост от засегнатите тъкани абсцесите биват:

• Повърхностни – подкожни, субмукозни
• Дълбоки – пелвио- ректални и ишио-ректални.

Етиология:
При специфичните парапроктити причинителят е строго определен:
– Treponema pallidum
– Mycobacterium tuberculosis
– Лъчисти гъбички (актиномицети)

Неспецифичните парапроктити се причиняват от микроорганизми, които могат да бъдат:
– Аероби
– Анаероби – анаеробната инфекция е с тежко протичане и с лоша прогноза. Анаеробният парапроктит протича в четири форми:

• Гнилостен
• Прогресиращ гангренозен
• Парапроктит с анаеробен лимфангит
• Анаеробен сепсис на базата на парапроктит.

Перианалните абсцеси водят началото си от:

• инфектирани хемороидални възли
• фисури и улцерации на ректума
• възпалителни процеси на съседни органи – простата, кости, матка.

Обикновено инфекцията се разпространява по лимфен път.

Клинична картина: Характерна е следната симптоматика:

• болка, която се усилва при движение и дефекация
• затруднено уриниране и дефекация
• обща интоксикация – фебрилитет (до 39 – 40⁰), втрисане, сънливост, отпадналост, бледост
• при подкожен абсцес се появява подутина около ануса, пулсираща и силно болезнена
• при субмукозен абсцес външни прояви обикновено липсват. Настъпва обаче спазъм на m. sphincter ani ext., което предизвиква придърпване на аналния ръб навътре към ректума и болка
• при дълбоки парапроктити се установяват:
  – болка в областта на ануса и в дълбочина на таза
  – оток в съответната анална половина и хиперемия на кожата
• при специфичните парапроктити има характерни симптоми:
  – сифилис – в областта на ануса се наблюдава ulcus durum. През втория етап мукозните плаки преминават в ерозии, улцерации и хипертрофични папули
  – туберкулоза – парапроктитът се проявява под формата на туберкулозна язва с ливидни подкопани ръбове
  – актиномикоза – откриват се характерни фистули, от които се секретират типичните зрънца (друзи) за актиномикозата.

Диагноза: Поставя се въз основа на:
Анамнезата
Обективното клинично изследване

Лечение:
Оперативно – с широко дрениране, добър резултат се получава при използване на лазерен скалпел (СО₂ лазер).
Антибиотична профилактика периоперативно.

Усложнения:

• Пробив на абсцеса в коремната кухина и развитие на перитонит
• Преминаване в съседна област – пробив във вагината, уретрата, пикочния мехур
• Сепсис.