Меню

На латински език: Paraproctitis acuta
На английски език: Acute paraproctitis

Определение: Парапроктитът представлява гнойно възпаление на мастно-съединителната тъкан около правото черво. Възпалителният процес може да бъде капсулиран под формата на абсцес или да обхване дифузно мастната тъкан.

Класификация: Различават се следните видове парапроктити:
В зависимост от клиничната картина:

  • Остър парапроктит (paraproctitis acuta)
  • Хроничен, протичащ с фистулизиране (paraproctitis chronica fistulosa).

Според етиологията:

  • Специфични парапроктити – развиват се при:
    – сифилис
    – туберкулоза
    – актиномикоза
  • Неспецифични парапроктити – в зависимост от това дали гнойно-възпалителният процес е над или под diaphragma pelvis, различаваме:
    – пелвио-ректален абсцес – обхваща cavum pelviorectale
    – ишио-ректален абсцес – обхваща cavum ischiorectale
    – перианален абсцес – обхваща подкожната и субмукозната тъкан около ануса и ректума.

В зависимост от засегнатите тъкани абсцесите биват:

  • Повърхностни – подкожни, субмукозни
  • Дълбоки – пелвио- ректални и ишио-ректални.

Етиология:
При специфичните парапроктити причинителят е строго определен:
– Treponema pallidum
– Mycobacterium tuberculosis
– Лъчисти гъбички (актиномицети)

Неспецифичните парапроктити се причиняват от микроорганизми, които могат да бъдат:
– Аероби
– Анаероби – анаеробната инфекция е с тежко протичане и с лоша прогноза. Анаеробният парапроктит протича в четири форми:

  • Гнилостен
  • Прогресиращ гангренозен
  • Парапроктит с анаеробен лимфангит
  • Анаеробен сепсис на базата на парапроктит.

Перианалните абсцеси водят началото си от:

  • инфектирани хемороидални възли
  • фисури и улцерации на ректума
  • възпалителни процеси на съседни органи – простата, кости, матка.

Обикновено инфекцията се разпространява по лимфен път.

Клинична картина: Характерна е следната симптоматика:

  • болка, която се усилва при движение и дефекация
  • затруднено уриниране и дефекация
  • обща интоксикация – фебрилитет (до 39 – 400), втрисане, сънливост, отпадналост, бледост
  • при подкожен абсцес се появява подутина около ануса, пулсираща и силно болезнена
  • при субмукозен абсцес външни прояви обикновено липсват. Настъпва обаче спазъм на m. sphincter ani ext., което предизвиква придърпване на аналния ръб навътре към ректума и болка
  • при дълбоки парапроктити се установяват:
    – болка в областта на ануса и в дълбочина на таза
    – оток в съответната анална половина и хиперемия на кожата
  • при специфичните парапроктити има характерни симптоми:
    сифилис – в областта на ануса се наблюдава ulcus durum. През втория етап мукозните плаки преминават в ерозии, улцерации и хипертрофични папули
    – туберкулоза – парапроктитът се проявява под формата на туберкулозна язва с ливидни подкопани ръбове
    – актиномикоза – откриват се характерни фистули, от които се секретират типичните зрънца (друзи) за актиномикозата.

Диагноза: Поставя се въз основа на:
Анамнезата
Обективното клинично изследване

Лечение:
Оперативно – с широко дрениране, добър резултат се получава при използване на лазерен скалпел (СО2 лазер).
Антибиотична профилактика периоперативно.

Усложнения:

  • Пробив на абсцеса в коремната кухина и развитие на перитонит
  • Преминаване в съседна област – пробив във вагината, уретрата, пикочния мехур
  • Сепсис.
  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!