Меню

Енцефалит

Определение: Енцефалитът представлява възпаление на веществото на главния мозък с инфекциозна, инфекциозно-алергична и токсична етиология.

Класификация: Според начина на възникване, енцефалитите се делят на:

  • първични – самостоятелни заболявания, причинявани най-често от невротропни вируси, както и от бактерии и рикетсии
  • вторични – възникват на фона на основно заболяване (постваксинални, бактериални, гъбични, паразитни).

В зависимост от разпространението на процеса биват:
• левкоенцефалити (засягат бялото мозъчно вещество)
• полиоенцефалити (засягат сивото мозъчно вещество)
• паненцефалити (засягат и сивото, и бялото вещество).

Етиопатогенеза:
Херпетичен енцефалит – причинява се от херпес симплекс вирус тип І, който предизвиква лабиалния херпес. Енцефалит се развива обичайно след реактивация на инфекцията или повторно заразяване. Вирусът има свойството да персистира в нервните ганглии.

Кърлежов енцефалит – причинява се от невротропен вирус от семейство Togaviridae. Предаването на вируса е трансмисивно – чрез ухапване от кърлеж. Този енцефалит е природноогнищно заболяване – ендемични райони има в Далечния Изток, Сибир и Европейска Русия.

Разсеян енцефаломиелит – явява се усложнение на инфекция, но е възможно да се развие и постваксинално. Наблюдава се при болни, прекарали морбили, рубеола, варицела, грип, както и след неспецифични респираторни или чревни инфекции. При това заболяване вирусът не се натрупва в мозъка, а предизвиква автоимунна реакция срещу миелина, покриващ нервните влакна.

Подостър склерозиращ паненцефалит – прогресиращо заболяване, причинявано от особена форма на морбили вируса. Вирусът се натрупва в невроните и глиалните клетки и води до разрушаването им.

Клинична картина: На фона на фебрила температура, гадене, повръщане, ригидност на вратната мускулатура и други менингеални симптоми при енцефалит се наблюдават признаци за засягане на паренхима на главния мозък: обърканост или потиснато съзнание, дезориентация, психотични разстройства, епилептични гърчове. Към тях се присъединяват симптоми на огнищни поражения на нервната система – хеми- и тетрапарези, атаксия (нарушена координация), афазия (увреда на речта), нарушения в чувствителността, като тези симптоми се срещат в различни комбинации.

Херпетичният енцефалит се характеризира с тежко протичане с висок леталитет. Заболяването започва остро и може да бъде предшествано от инфекция на горните дихателни пътища. У болшинството от болните не се наблюдава лабиален херпес. У преболедувалите често се наблюдават остатъчни явления – неврологични и психични разстройства.

Кърлежовите енцефалити се характеризират с рязко начало с повишение на температурата и втрисане. Протичат в менингоенцефалитна форма или менингеална форма. Понякога у преболедувалите се наблюдават парализи или хронична парциална епилепсия (епилепсия на Кожевников)

Разсеяният енцефаломиелит започва 1-2 седмици след прекарана инфекция или ваксинация. Прогресира в течение на няколко дни до няколко седмици и в тежките случаи изходът е летален.
До 50% от болните се възстановяват напълно, в останалите случаи се наблюдават различни по тежест остатъчни явления – парези, атаксии, тазоворезервоарни нарушения, нарушения на паметта и речта, деменции. Понякога се наблюдават и локални форми със засягане само на мозъчния ствол или на малкия мозък. При засягане на ствола се наблюдават нарушения в движението на очните ябълки, мимическата мускулатура, понижен слух, дизартрия (нарушено произнасяне на звуковете) и дисфагия (нарушено гълтане). При засягане на малкия мозък се развива малкомозъчна атаксия.

Подострият склерозиращ паненцефалит се развива постепенно. Отначало се забелязва раздразнителност, нарушена координация и постепенно симптоматиката се задълбочава, към нея се присъединяват епилептични гърчове, парези, атаксия, хореоатетоза, нарушения на речта и зрението, нарушения във вегетативните функции (хипертермия, тахикардия, уринарна инконтиненция, нарушено потоотделяне и т.н.). В течение на до 2 години болните достигат до терминално състояние.

Диагноза: При съмнение за енцефалит се изследва цереброспинална течност. При вирусен енцефалит умерено е повишен броят клетки предимно за сметка на лимфоцитите, умерено повишено е и съдържанието на белтък. Точно установяване на етиологията на енцефалита е възможно чрез вирусологични и серологични методи. С помощта на PCR-реакция може да се открие ДНК на причинителя на енцефалита. При нормален брой клетки в цереброспиналната течност вероятността енцефалитът да е вирусен не отпада, но е необходимо да се направи диференциална диагноза с неинфекциозни заболявания – васкулити, интоксикации, мозъчен тумор. Изключително важни са анамнестичните данни за прекарани инфекциозни заболявания и ухапване от кърлеж, както и търсенето на раната от ухапването.

Лечение: Лечението на енцефалитите се извършва при постелен режим в болничен стационар. Ключова роля играят кислородотерапията, понижаването на вътречерепното налягане, поддържането на водно-електролитното равновесие, противоепилептичната терапия, както и грижата за болния – хигиена, предотвратяване на инфекциозните усложнения и усложненията от залежаване.

Понижаването на вътречерепното налягане и борбата с мозъчния оток се осъществяват чрез прилагане на диуретици (манитол, фуросемид), а противоепилептичната терапия – с антиконвулсанти (диазепам, клоназепам). При херпетичен енцефалит е възможна етиологичната терапия с ацикловир – средство, което блокира репликацията на вирусната ДНК.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!