Начало Актуални теми Автоимунен хепатит – засяга предимно жени

Автоимунен хепатит – засяга предимно жени

автоимунен хепатит
автоимунен хепатит

Автоимунният хепатит е необратимо хронично заболяване на черния дроб с непълно изяснен механизъм на възникване, среща се рядко и засяга предимно жени с два пика – около 18-20 години и след менопауза. Характеризира с повишени нива на IgG, връзка с HLA DR3, HLA DR4 и се повлиява от имуносупресивна терапия.

Автоимунният хепатит трябва да бъде заподозряван при всяко остро или хронично заболяване на черния дроб, особено ако протича с хипергамаглобулинемия IgG. Наподобява остър вирусен хепатит с неспецифични симптоми – отпадналост, гадене, сънливост, иктер, тежест в дясно подребрие, болки в ставите и в мускулите, фебрилитет. Аменореята се среща често. При жени в менопауза обикновено протича безсимптомно. Може да протече изключително остро, но тогава е свързано с развитие на чернодробна недостатъчност. Над 30 % от пациентите страдат и от други автоимунни заболявания.  При физикален преглед се установява хепатоспленомегалия (увеличен черен дроб и слезка ).

Диагнозата е основава на триадата: хипергамаглобулинемия (IgG), автоантитела и типична хистологична находка – хепатитни изменения и лимфоцитна инфилтрация.

Същестуват три вида автоимунен хепатит:

  • Автоимунен хепатит тип 1

Това е най-често срещаният автоимунен хепатит (близо 90% от случаите), при него се наблюдават повишени АNA (антинуклеарни антитела) и SMA (антигладкомускулни антитела), може да се установят също pANCA (антинеутрофилни цитоплазмени антитела) и SLA (антитела към разтворим чернодробен антиген). Този тип хепатит трайно и добре се повлиява от имуносупресивна терапия.

  • Автоимунен хепатит 2

Той се среща при около 10 % от случаите и при него се наблюдават антитела LKM (чернодробно- бъбречни микрозомални) и аnti-LC. Рядко се повлиява от терапия и обикновено в момента на диагнозата пациентите са в циротичен стадии.

  • Автоимунен хепатит 3

Среща се предимно при жени в млада възраст, протича по-тежко от тип 1 и се характеризира с SLA – aнтитела.

Лабораторно се установяват повишени аминотрансферази ALAT, ASAT, GGT, хипербилирубинемия, повишена алкална фосфатаза, хипоалбуминемия и увеличено протромбиново време. Образните диагностични методи нямат стойност в диагнозата освен ако пациентът не е в циротичен стадии, а хистологичните изменения не са патогномонични. Еластографията и серумните маркери за фиброза са полезни за проследяване на активността по време на имуносупресивното лечение.

Около 10-20% от пациентите стигат до чернодробна недостатъчност и дефинитивното лечение е чернодробна трансплантация.

Автор: д-р Юлияна Георгиева

Прочетете за:
Видове хепатит – вирусен, автоимунен, алкохолен