Антикоагулантите са лекарства, които забавят процеса на съсирване на кръвта. При кръвосъсирване се образува неразтворим фибрин от разтворимия фибриноген в резултат от взаимодействието на 13 плазмени протеини (фактори на кръвосъсирването) в поредица от реакции.
Антикоагулантите постигат своя ефект чрез потискане на синтеза или функцията на различни фактори на кръвосъсирването.
Тези медикаменти се използват за предотвратяване на образуването на кръвни съсиреци (тромби) в кръвоносните съдове. Най-често се прилагат за лечение и профилактика на дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия, инсулт, миокарден инфаркт, тромбофлебит, предсърдно мъждене, след операции и др.
Какви видове антикоагуланти има?
Според механизмът на действие се различават следните групи:
- антикоагуланти с пряко действие (директни антикоагуланти)
- антикоагуланти с непряко действие (индиректни антикоагуланти, кумаринови антикоагуланти, орални антикоагуланти).
Антикоагуланти с пряко действие (директни антикоагуланти)
Хепаринови препарати
- Heparin – Heparin 1000 DS, Heparin Natrium, Heparin Plus DS, Heparinum WZF, Lioton 1000 Gel, Viatromb
Хепаринът представлява хетерогенна смес от сулфатирани гликозаминогликани (мукополизахариди) с молекулно тегло от 3000 до 40000 далтона.
В тъканите хепаринът се съдържа в мастоцитите. Освободеният от мастоцитите хепарин бързо се разгражда от макрофагите. Хепаринът, който се използва с лечебна цел се получава от говежди бял дроб или свинска чревна лигавица.
Поради голямото си молекулно тегло, хепаринът незначително преминава през клетъчните мембрани. Не се резорбира от стомашно-чревния тракт. Не преминава плацентата и не се излъчва в кърмата. Затова той е антикоагулант на избор по време на бременност.
Как се прилага хепарин?
Хепаринът се прилага венозно (с лечебна цел) и подкожно (за профилактика). Не се прилага мускулно, тъй като причинява големи хематоми. Полуживотът му е дозо-зависим – при по-ниски дози е около 1,5 ч, а при по-високи – около 5 ч. Метаболизира се в черния дроб чрез ензима хепариназа и неактивните метаболитни продукти се излъчват чрез бъбреците.
Начинът на приложение и дозиране на хепарина зависят от вида на заболяването и се определят индивидуално. По принцип през последните 2-4 дни преди спирането на хепарина се включва орален антикоагулант с непряко действие.
Как действа хепаринът?
Хепаринът усилва действието на антитромбин III, който е инхибитор на тромбина. Свързването на хепарина с антитромбин III довежда до незабавно инхибиране на тромбина и на превръщането на фибриногена във фибрин. В резултат на това кръвосъсирването се забавя. Освен това хепаринът потиска агрегацията и адхезията на тромбоцитите към съдовата стена.
Показания за приложение
Хепаринът се прилага за лечение на остър миокарден инфаркт, за профилактика на дълбока венозна тромбоза, на белодробна емболия, при заболявания на кръвта, протичащи с повишена съсирваемост (напр. ДИК синдром). Използва се също като директен антикоагулант при кръвопреливания, екстракорпорално кръвообращение, сърдечно-съдови операции (напр. коронарна ангиопластика, поставяне на стент), хемодиализа.
Антикоагулантният ефект на хепарина се проследява чрез определяне на активираното парциално тромбопластиново време, което трябва да се удължи два пъти и чрез времето на съсирване.
Странични ефекти на хепарин
Основният страничен ефект на хепарина е възникването на кръвоизливи – поява на кръв в урината, повръщане на кръв, продължително кървене от носа, поява на кръв в изпражненията.
Продължителното приложение на хепарин над 6 месеца може да доведе до остеопороза и до обратима алопеция. Други странични ефекти са повешаване на серумните трансаминази (АсАТ, АлАТ), хиперкалиемия. Рядко се наблюдават тежки алергични реакции към хепарина.
Сериозно усложнение при лечение с хепарин е настъпването на хепарин индуцирана тромбоцитопения – в резултат на имунна реакция настъпва разрушаване на тромбоцитите.
Протамин сулфатът е специфичен антагонист на хепарина. Той се свързва с хепарина и предотвратява антикоагулантния му ефект.
Противопоказания за приложение на хепарин са: остри кръвоизливи, хемофилия, тромбоцитопения, тежка хипертония, бактериален ендокарит, стомашна или дуоденална язва, заплашващ аборт и др.
Нискомолекулни фракции на хепарина
- Enoxaparin – Clexane, Crusia, Losmina
- Nadroparin – Fraxiparine
- Dalteparin – Fragmin
Нискомолекулните фракции на хепарина с молекулно тегло около 5000 D намаляват активността на фактор Ха и не повлияват тромбина.
Нискомолекулните хепарини имат по-дълъг плазмен полуживот и по-предсказуем антикоагулантен отговор, в сравнение с нефракционирания хепарин. Те могат да се прилагат веднъж дневно без да се налага лабораторно мониториране.
Нискомолекулните хепаринови деривати се използват за предотвратяване на тромбоемболизъм особено в ортопедичната и коремната хирургия, за лечение и профилактика на дълбока венозна тромбоза, за предотвратяване на съсирването в екстракорпоралната система по време на хемодиализа.
При прилагане на нискомолекулни хепаринови деривати са възможни нежелани реакции, например: кървене, малки подкожни хематоми на мястото на инжектиране, обратима тромбоцитопения, преходно повишаване на чернодробните трансаминази в кръвта, алергични прояви.
Директни инхибитори на фактор Xa
- Rivaroxaban – Xarelto
Този медикамент блокира фактор Ха и намалява способността за съсирване на кръвта. Прилага се за профилактика на тромбообразуването след ортопедични операции – ставно протезиране на тазобедрената или колянната става, както и за лечение или профилактика на дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия.
Възможни нежелани реакции са: кръвоизливи, обриви, подуване на лицето, крайниците, гадене, повръщане, ниско кръвно налягане.
Ривароксабон не се приема при кървене, при наличие на чернодробно заболяване, при бременност и др.
Директни инхибитори на тромбина
Лекарства, включени в тази група, са:
- Argatroban
- Bivalirudin
- Dabigatran – Pradaxa
Тази група антикоагуланти блокират превръщането на протромбина (фактор II) в тромбин (фактор IIа). Главното им предимство е, че приложението им не изисква мониториране на INR, прилагат се във фиксирани дози.
Използват се за профилактика на тромбообразуване във вените след ставно протезиране, за превенция на инсулт и инфаркт, при предсърдно мъждене.
Прочетете за:
Кумаринови антикоагуланти
Флеботромбоза (дълбока венозна тромбоза)
