Начало Актуални теми Болести на съединителната тъкан – 2-ра част

Болести на съединителната тъкан – 2-ра част

автоимунни заболявания на съединителната тъкан
автоимунни заболявания на съединителната тъкан

Болестите на съединителната тъкан се разделят в две основни категории: наследствени нарушения на съединителната тъкан (разгледахме ги в първата част на статията) и автоимунни заболявания на съединителната тъкан.

Причината за възникването на автоимунни заболявания на съединителната тъкан е неизвестна. Допуска се, че някои фактори от околната среда, например: токсични химични вещества, ултравиолетова радиация, вирусни или бактериални инфекции могат да провокират заболяването у генетично предразположени лица.

При тези заболявания имунната система на организма по неизвестна причина започва да произвежда антитела, насочени към собствената съединителната тъкан. Увреждат се много органи, тъй като съединителната тъкан е широко застъпена в организма на човека.

Болестите на съединителната тъкан имат хронично протичане и често значително влошават качеството на живот на пациента. Провежда се лечение с кортикостероиди и имуносупресори.

Към автоимунните заболявания на съединителната тъкан се отнасят:

  • Системен лупус еритематодес

Системният лупус еритематодес (SLE) се характеризира с възпаление на много тъкани и органи – стави, кожа, кръвоносни съдове, вътрешни органи (бъбреци, сърце, бели дробове, нервна система).

Заболяването има хронично протичане като се наблюдават периоди на ремисия и на обостряне. Тежестта на симптоматиката варива от лека до много тежка. Типични симптоми при лупус са: пеперудовиден обрив по лицето, болки в ставите на ръцете, коленните стави, косопад, анемия. Може да се развие лупусна нефропатия, ендокардит, миокардит, плеврит, периферни невропатии, психоза, депресия и др.

Чрез имунологични изследвания се установяват антинуклеарни антитела (ANA), антитела към Sm-антигена, антихистонови антитела, положителен ревматоиден фактор (РФ) и др.

  • Системна склеродермия

Системната склеродермия е заболяване на съединителната тъкан и малките съдове, което води до фиброза на кожата и увреждане на вътрешните органи.

При локализираните форми на заболяването се засяга само кожата, докато при системните форми освен уплътняване на кожата настъпва увреждане на редица вътрешни органи.

Характерни симтоми на системната склеродермия са: уплътняване на кожата на ръцете, лицето, гръдния кош, корема, синдром на Рейно (посиняване на пръстите на ръцете при излагане на студ), болки в ставите, фиброза на белите дробове, миокарда, хранопровода и др.

Полимиозитът е хронично възпалително заболяване на напречно набраздената мускулатура, а в част от случаите и на кожата (дерматомиозит). Симптомите на двете заболявания включват: мускулна слабост, затруднено гълтане при засягане на мускулите на гълтача, задух при увреждане на междуребрените мускули, ритъмни и проводни нарушения при засягане на миокарда, кожни обриви, телеангиектазии.

 Синдромът на Сьогрен е хронично възпалително заболяване, при което имунната система на организма атакува екзокринните жлези (слюнчени, слъзни). Основните симптоми на болестта са сухота в устата и очите, но може да има още силна умора, болки в ставите, проблеми с бъбреците (интерстициален нефрит), белите дробове (задух, кашлица), кръвоносните съдове (васкулит) и храносмилателната система (затруднено преглъщане, болки в епигастриума).

  • Ревматоиден артрит

Ревматоидният артрит е автоимунно заболяване, при което имунната система на организма атакува синовиалната мембрана – вътрешния слой на ставната капсула. Развива се хроничен, симетричен, ерозивен синовит на периферните стави. Заболяването има бавно прогресиращ ход. Появяват се болка, оток, затопляне, ограничени движения в засегнатите стави, най-често ставите на ръцете, гривнените, коленните, глезенните, лакътните, раменните стави. Може да се стигне до деструкция и деформация на ставите.

Наблюдават се и извънставни прояви от страна на кожата, бъбреците, белите дробове, сърцето, стомашно-чревния тракт и др.

Системните васкулити са голяма група от заболявания, при които настъпва възпаление на кръвоносните съдове. Могат да се засегнат всички кръвоносни съдове (малки, средни и големи). В резултат на възпалението на съдовата стена се стеснява техния лумен и се влошава кръвоснабдяването на органите.

  • Смесена съединително-тъканна болест

При болните от смесена съединително-тъканна болест се наблюдават симптоми, характерни за две или повече автоимунни заболявания на съединителната тъкан, например лупус, склеродермия и ревматоиден артрит.

Прочетете за:
Системни заболявания на съединителната тъкан – 1-ва част
Видове васкулит (възпаление на съдовете)