Начало Актуални теми Диуретици – класификация

Диуретици – класификация

диуретици – класификация
диуретици – класификация

Диуретиците са група медикаменти, които действат върху бъбреците, като предизвикват екскреция на електролити и вторично по осмотичен път – екскреция на вода. В резултат на това се увеличава количеството на отделената за 24 часа урина.

Диуретиците се използват главно за лечение на отоци от различен произход (отоци при хронична сърдечна недостатъчност, белодробен оток, мозъчен оток, отоци след травми и др.) и за лечение на артериална хипертония.

Класификацията на диуретиците може да се извърши по различни признаци, например: химическа структура, механизъм на действие, мощност на диуретичния ефект, мястото на действие в нефрона на бъбрека.

В зависимост от механизма на действие се различават следните групи диуретици:

Тиазидни диуретици (тиазиди) и техните аналози – салидиуретици

Тиазидните диуретици и техните аналози затрудняват обратната реабсорбция на натриеви и хлорни йони в дисталните бъбречни каналчета и в кортикалната част на бримката на Хенле.

Използват се за лечение на отоци, свързани със застойна сърдечна недостатъчност, чернодробна цироза, медикаментозни отоци, както и за лечение на високо кръвно налягане.

Представители на салидиуретиците са:

  • Хидрохлоротиазид (Hydrochlorothiazide): Дехидратин Нео (Dehydratin Neo), Дехидразид (Dehydrazid), Хиподехидра (HypoDehydra)

Комбинирани препарати, съдържащи хидрохлоротиазид:

Азбима НСТ (Asbima HCT) – амлодипин, валсартан, хидрохлоротиазид
Валтензам Комп (Valtensam Comp) – амлодипин, валсартан, хидрохлоротиазид
Диуретидин (Diuretidin) – триамтерен, хидрохлоротиазид
Енап – Н (Enap – H) – еналаприл, хидрохлоротиазид
Енап HL (Enap – HL) – еналаприл, хидрохлоротиазид
Ирбекон Ко (Irbecon-Co) – ирбесартан, хидрохлоротиазид
Кардифренд – Ко (Cardifriend-Co) – рамиприл, хидрохлоротиазид
Ко-Диован (Co-Diovan) – валсартан, хидрохлоротиазид
Ко-Линиприл (Co-Linipril) – лизиноприл, хидрохлоротиазид
Ко-Ренаприл (Co-Renapril) – еналаприл, хидрохлоротиазид
Ко-Ренитек (Co-Renitec) – еналаприл, хидрохлоротиазид
Кордакер Плюс (Cordacare Plus) – лизиноприл, хидрохлоротиазид
Лориста Н (Lorista H) – лосартан, хидрохлоротиазид
Лориста HD (Lorista HD) – лосартан, хидрохлортиазид
Монозид (Monozide) – фозиноприл, хидрохлоротиазид
Олместа А Плюс (Olmesta A Plus) – олмесартан медоксомил, амлодипин, хидрохлоротиазид
Рамимед HCT (Ramimed HCT) – рамиприл, хидрохлоротиазид
Telmisartan/ Hydrochlorothiazide STADA – телмисартан, хидрохлоротиазид
Торес (Tores) – лосартан, хидрохлоротиазид
Хартил HCT (Hartil HCT) – рамиприл, хидрохлоротиазид

  • Хлорталидон (Chlorthalidone): Зорничка (Zornichka)
  • Индапамид (Indapamide): Индипам (Indipam), Индипам SR (Indipam SR), Мивара SR (Mivara SR), Неопамид (Neopamid), Неопамид SR (Neopamid SR), Писизиф SR (Pisizif SR), Равел SR (Rawel SR), Софтензиф (Sophtensif), Тертензиф SR (Tertensif SR), ТеваИндам (TevaIndam)

Комбинирани препарати, съдържащи индапамид:

Ко Амлеса (Co-Amlessa) – терт-бутиламинов периндоприл, амлодипин, индапамид
Нолипрел (Noliprel) – периндоприл, индапамид
Нолипрел Форте (Noliprel Forte) – периндоприл, индапамид
Роксипер (Roxiper) – розувастатин, терт-бутиламинов периндоприл, индапамид

Мощни (бримкови) диуретици

Бримковите диуретици са най-мощните диуретици. Те действат върху възходящото рамо на бримката на Хенле, като блокират реабсорбцията на хлорни и натриеви йони.

Използват се за лечение на белодробен оток, дължащ се на левостранна сърдечна недостатъчност, отоци при чернодробна цироза, при отравяне с медикаменти, при остра бъбречна недостатъчност и др.

Представители на бримковите диуретици са:

  • Фуроземид (Furosemide): Фуроземид ДС (Furosemid DS), Фурантрил (Furanthril), Фуроземид Софарма (Furosemid Sopharma), Фурозер (Furoser)
  • Торасемид (Torasemide): Торсит SR (Torsit SR), Торазидекс (Torazidex), Трифас (Trifas), Трифас Кор (Trifas Cor).

Осмотични диуретици (осмодиуретици)

Осмотичните диуретици са медикамнти, които инхибират реабсорбцията на вода и натриеви йони в бъбречните тубули. Прилагат се главно за понижаване на вътречерепното и вътреочното налягане, както и при отравяния с медикаменти.

Представител на осмодиуретиците е:

  • Манитол (Mannitol): Mannitol B. Braun, Mannitol BAXTER 10%, Mannitol Biopharm

Калий-съхраняващи диуретици

Калий-съхраняващите диуретици намаляват загубата на калиеви йони в дисталните бъбречни тубули и увеличават излъчването на натриеви йони с урината. Могат да се използват самостоятелно или в комбинация с бримкови или тиазидни диуретици.

Прилагат се за лечение на отоци при чернодробна цироза и застойна сърдечна недостатъчност, при нефрозен синдром, както и като допълнително средство за лечение на артериална хипертония.

Представители на калий-съхраняващи диуретици са:

  • Спиронолактон (Spironolactone): Спилактон (SPYLACTON), Спиронолактон Чайкафарма (Spironolacton-Tchaikapharma), Спиронолактон Актавис (Spironolacton Actavis)

Комбинирани препарати:

Triamterene, Hydrochlorothiazide: Diuretidin, Triampur compositum

Силата на диуретичния ефект се определя от процента на отделените с урината натриеви йони, представляващи част от филтрираните в гломерула натриеви йони.

Тиазидните диуретици и техните аналози имат умерен диуретичен ефект. Те извеждат с окончателната урина 5-10 % от филтрираните натриеви йони.
Бримковите диуретици представляват мощни диуретици. Те елиминират с урината между 20 и 35 % от филтрираните натриеви йони.
Калий-съхраняващите диуретици имат слаб диуретичен ефект – натриуретичен ефект между 2 и 4 %.

Прочетете за:
Тиазидни диуретици (тиазиди) и техните аналози
Бримкови диуретици (мощни диуретици)
Осмотични диуретици (осмодиуретици)
Калий-съхраняващи диуретици