Ретината може да бъде засегната от множество патологични процеси. Ето някои от тях:
Съдови заболявания на ретината
Хипертоничната ретинопатия се характеризира с промени в съдовете на ретината и в зрителния нерв в резултат на повишено артериално налягане над 160 mmHg систолично и/или над 90 mmHg диастолично.
Ранен признак е сегментно стеснение на артериите поради вазоконстрикция. По-късно настъпват следните промени – кръвоизливи в ретината, сухи и влажни ексудати, оток на папилата на зрителния нерв.
Измененията в кръвоносните съдове в началните етапи са обратими след адекватно лечение.
- Диабетна ретинопатия
Диабетната ретинопатия е водеща причина за понижено зрение и слепота. Представлява микроангиопатия – засягат се малките кръвоносни съдове (артериоли, капиляри и венули) на ретината. Обикновено се развива след 15-20-годишна еволюция на захарния диабет.
Диабетната ретинопатия има бавно прогресиращ ход, като в терминален стадий настъпват тежки усложнения – оток на макулата, отлепване на ретината, неоваскуларна глаукома и др. За превенцията им основна роля имат периодичните профилактични очни прегледи.
- Остра непроходимост (оклузия) на централната ретинна артерия и нейните клонове
Острата непроходимост на артериите на ретината причинява внезапна загуба на зрението и е спешно състояние. Оклузията може да настъпи в резултат на силен спазъм, емболия или тромбоза. Ако циркулацията не се възстанови до 30-40 мин, се получават необратими промени и трайна загуба на зрението.
- Оклузия (непроходимост) на венозните съдове на ретината
Венозните оклузии на ретината се срещат по-често при възрастни хора с проява на атеросклероза, високо кръвно налягане, захарен диабет. Клиничните признаци зависят от мястото на оклузията, като най-тежко е увреждането на зрението при непроходимост на централната ретинна вена. Докато при оклузия на някой от клоновете й може да липсва симптоматика.
Възпалителни заболявания на ретината
- Централна серозна ретинопатия
Среща се по-често при мъже на възраст между 20 и 45 години. Етиологията на заболяването е многообразна. Свързва се с инфекциозни, алергични, токсични, стресови фактори. Роля имат повишените нива на кортикостероидите. Пациентите се оплакват от умерено понижаване на централното зрение, намален образ на предметите, наличие на фотопсии. Установява се, че ретината е отделена от подлежащата тъкан с бистра течност. Заболяването има благоприятно протичане, настъпва резорбция на серозния ексудат и залепване на ретината.
Дегенеративни заболявания на ретината
- Макулна дегенерация, свързана с възрастта
Сенилната макулната дегенерация се характеризира с необратимо увреждане на централната част на ретината – макулата. Засяга хора над 60-годишна възраст. Води до значително понижаване на централното зрение. Болните се оплакват от замъгляване на централното зрение, намален образ на предметити, разкривен образ на предметите, нарушено цветоусещане, поява на скотом.
Различават се суха и влажна форма на макулна дегенерация. Сухата форма има бавен ход. Отличава се с образуването на друзи в макулата. Постепенно настъпва централна ареоларна атрофия. Влажната форма се среща по-рядко, има бързо прогресиращ ход. Характеризира се с образуване на нови кръвоносни съдове в ретината. Настъпва ексудация на течност и отлепване на макулата.
Лечението на макулната дегенерация не може да възстанови вече изгубеното зрение, но може да забави по-нататъшното увреждане.
Отлепване на ретината
Отлепването на ретината представлява отделяне на невроепитела на ретината от пигментния епител на ретината. Различават се първична (идиопатична) форма, при която причината за разкъсването е неизвестна и вторична форма. Вторично отлепване на ретината може да настъпи при тумори, травми, диабетна ретинопатия, при тежки задни увеити, склерити.
Характерни симптоми при отлепване на ретината са: внезапна поява на фотопсии (светкавици) и възприемане на „летящи мушици“. При засягане на макулата настъпва понижаване на зрителната острота, разкривяване на наблюдаваните предмети, по-малък размер на образа на предметите. Лечението е хирургично.
Тумори на ретината
Ретинобластомът е злокачествен тумор на ретината, който се среща в ранна детска възраст. Може да се засегне едното или и двете очи. Двустранната форма е наследствена.
Най-често първият симптом е бялата зеница (левкокория) или т.нар. амавротично котешко око. Други симптоми са отклоняване на окото (страбизъм), екзофталм, сълзотечение, разширена зеница.
Лечението зависи от стадия на тумора и може да включва – хирургично лечение (енуклеация), лъчетерапия, химиотерапия.
Травми на ретината
Травмите на ретината могат да бъдат закрити (контузия), открити (рана на очната ябълка) и индиректни (напр. при черепно-мозъчна травма). По-чести травматични увреждания са:
- разкъсване на мембраната на Bruch
- оток на Berlin
- синдром на Terson – след черепто-мозъчна травма или неврохирургична интервенция
- мастна емболия на ретината след фрактура на дълги кости.
Вродени аномалии на ретината
- Колобома на ретината – бял участък в очното дъно, в който липсва ретина.
Болести на ретината – симптоми – 1-ва част
Прочетете за:
Хипертонична ретинопатия – промени в съдовете на ретината при високо кръвно
Макулна дегенерация
Ретинобластом (тумор на ретината)
