Начало Актуални теми Клебсиела – какви инфекции причинява?

Клебсиела – какви инфекции причинява?

клебсиела
клебсиела

Родът Клебсиела (Klebsiella) се отнася към род Ентеробактериацее (Enterobacteriaceae). Клебсиелите са Грам-отрицателни пръчици, разположени поединично, на двойки или в къси верижки. Имат капсула, не образуват спори, не притежават ресни и са неподвижни.

Клебсиелите са факултативни анаероби. Растат на обикновени хранителни среди и на селективни среди. Образуват блестящи мукозни S колонии. Разграждат лактоза, глюкоза, малтоза и захароза до киселина и газ. Не образуват индол (с изключение на K. oxytoca), разграждат уреята.

Клебсиелите притежават соматични О- и капсулни К-антигени. Известни са 11 типа О-антигени и 82 типа К-антигени. За серотипиране се използват само К-антигените, тъй като О-антигените са по-малко и се определят трудно поради термостабилността на К- полизахаридните антигени.

Клебсиелите са нормални обитатели на чревния тракт на човека и животните. Широко разпространени са в природата – почвата, водите, храните, а също и в болнична среда.

Причиняват много разнообразни заболявания – уроинфекции, пневмонии, отити, синуити, менингити, сепсис, ентерити при кърмачета и др.

Клебсиелите заедно с Ентеробактер и Серация са известни като група KES и са едни от основните причинители на вътреболнични инфекции.

Род Клебсиела включва:

  • Klebsiella pneumoniae с подвидове pneumoniae, ozaenae и rhinoscleromatis
  • Klebsiella oxytoca
  • Klebsiella granulomatis
  • Klebsiella planticoea
  • Klebsiella terrigena.

По-голямо медицинско значение имат следните видове:

  • Klebsiella pneumoniae

K. pneumoniae е най-често изолираният представител от групата KES. При 5 % от здравите хора се открива като част от нормалната флора в дебелото черво и респираторния тракт (устна лигавица, фаринкс, ларинкс).

K. pneumoniae се разпространява лесно в болнична среда, поради което е един от най-честите причинители на вътреболнични инфекции (ВБИ).

Заедно с Ешерихия коли, Ентеробактер, Серациите и други, K. pneumoniae спада към групата на опортюнистичните ентеробактерии – причиняват инфекции у лица с понижени защитни сили. На нея се дължат около 3 % от пневмониите у алкохолици, наркомани, хора с хронични белодробни заболявания, диабет.

K. pneumoniae причинява също уроинфекции, сепсис, менингит, раневи инфекции, по-рядко отит, синуит и др.

  • Klebsiella ozaenae

K. ozaenae причинява рядко срещаното заболяване – озена. Представлява хроничен, прогресиращ атрофичен ринит. Характеризира се с неприятна миризма от носната кухина, загуба на обонянието, риск от перфорация на носната преграда.

  • Klebsiella rhinoscleromatis

K. rhinoscleromatis причинява риносклеромата – рядко срещано деструктивно грануломатозно заболяване на носната лигавица и фаринкса.

Подтиповете ozaenae и rhinoscleromatis могат да засегнат зъбите и да причинят бързото им падане.

  • Klebsiella oxytoca

K. oxytoca се изолира по-рядко от K. pneumoniae, но е отговорна за подобен спектър от заболявания.

  • Klebsiella granulomatis

K. granulomatis причинява ингвинален гранулом (нарича се още донованиоза). Инфектирането става по полов път. Заболяването се характеризира с болезнени язви по гениталиите.

Микробиологична диагноза на клебсиелна инфекция

В зависимост от локализацията на инфекцията се изследват храчки, назофарингеален секрет, плеврален пунктат, гнойни секрети, кръв, урина, ликвор и др.

Микроскопските препарати имат само ориентировъчно значение поради сходната морфология на ентеробактериите. Доказването на капсула е показател за Клебсиела.

Културелното изследване се извършва чрез посявка на взетия материал на диференциращи или селективни среди за ентеробактерии.

В организма на човека срещу О- и К-антигените на Клебсиелите се образуват IgM и IgG антитела, които могат да се докажат с аглутинация, РСК, ELISA и др. реакции.

Лечението на инфекция, причинена от клебсиела се провежда с антибиотици. Чрез антибиограма се определят антибиотиците към които са чувствителни изолираните бактерии.

Най-често се използват цефалоспорини от III поколение (цефотаксим, цефтриаксон, цефтазидим), аминогликозиди (гентамицин), карбапенеми (имипенем) и хинолони. Могат да се прилагат самостоятелно или в комбинация.

Прочетете за:
Озена (хроничен атрофичен ринит)