Лимфоидните органи осигуряват имунната защита на организма на човека. В тях се извэршва образуването, пролиферацията и диференциацията на лимфоцитите.
Лимфоидните органи защитават тялото ви от болести чрез неутрализиране на микроорганизми (бактерии, вируси, гъби) и токсини. Също така помагат за унищожаването на стари, увредени и атипични кръвни клетки, както и на чужди частици.
Лимфоидните органи биват първични и вторични. Към първичните лимфоидни органи се отнасят костния мозък и тимуса. В тях се извършва образуването и узряването на лимфоцитите, като за това не е необходимо наличието на антиген. Към вторичните лимфоидни органи се отнасят: лимфните възли, слезката, сливиците, мукозо-асоциираната лимфоидна тъкан. В тях се извършва антиген-стимулираното размножаване и узряване на лимфоцитите.
Ето кои са главните лимфоидни органи:
Тимус
Тимусът има основна роля в имунната защита на организма и то главно в клетъчния имунитет чрез т. нар. Т-лимфоцити (тимусзависими).
Тимусът се разполага между двата бели дроба, пред сърцето и големите кръвоносни съдове. Размерите му са най-големи през пубертета, когато достига тегло 25 – 50 г. След това той търпи обратно развитие, като постепенно намалява неговата големина, а лимфоидната му тъкан се замества от мастна и съединителна тъкан.
Тимусната жлеза се състои от два симетрични дяла. Всеки дял се подразделя на множество делчета (лобули). Делчетата има централна част – медула и периферна част – кора. Кората на тимусните делчета е изградена от лимфоидна тъкан с изобилие от лимфоцити, докато в медулата лимфоцитите са по-малко.
През целия живот на човека в тимуса се образуват Т-лимфоцити от стволови клетки на костния мозък, които през вътреутробния период по кръвен път са достигнали тимуса. През стената на посткапилярните венули Т-лимфоцитите проникват в кръвта и достигат до периферните лимфоидни органи – лимфните възли и слезката.
Тимусът има и ендокренна функция. Той произвежда субстанциите тимин и тимозин, които стимулират пролиферацията и диференциацията на Т-лимфоцитите.
Костен мозък
От стволовите клетки в костния мозък се образуват всички кръвни клетки – еритроцити, левкоцити (гранулоцити, моноцити, лимфоцити), тромбоцити. Костният мозък е хемопоетичен орган, но тъй като в него се образуват лимфоцитите може да се счита за част от лимфоидните органи.
Лимфни възли
Лимфните възли са малки структури с бобовидна форма. Дължината им обикновено е около 1 см. Те се разполагат по хода на лимфните съдове, като най-често се намират на групи или в редици. Например групи от лимфни възли се откриват в областта на:
- шията – цервикални лимфни възли
- подмишниците – аксиларни лимфни възли
- слабинната област – ингвинални лимфни възли
- между двата бели дроба – медиастинални лимфни възли
- корема – абдоминални лимфни възли.
Лимфният възел се състои от кортикална и медуларна част. Кортикалната част е представена от лимфоидна тъкан, която образува лимфни фоликули, съдържащи много В-лимфоцити и макрофаги. Под лимфните фоликули се намира преходна зона или корово плато. Тази зона съдържа Т-лимфоцити и се нарича още тимус-зависима зона. Медуларната част се състои от лимфоидна тъкан, организирана в повлекла, съставени от В-лимфоцити.
Лимфните възли филтрират лимфата, която преминава през тях. Те задържат чужди антигени (бактерии, вируси, гъби), при което лимфоцитите се активират. В-лимфоцитите се превръщат в плазматични клетки, произвеждащи антитела. Активираните Т-лимфоцити се превръщат в Т-хелпери или Т-килъри.
Слезка
Слезката наподобява гигантски лимфен възел. Разполага се в лявото подребрие. Слезката е изградена от фиброзен скелет и мека материя, наречена пулпа – бяла и червена. Бялата пулпа се състои от Малпигиеви телца, наподобяващи лимфните фоликули в лимфните възли. Съдържа Т- и В-лимфоцити, които се активират под влияние на антигени, пристигнали с кръвта. Червената пулпа се състои от венозни синуси.
Слезката изпълнява следните функции:
- лимфапоеза – произвежда лимфоцити
- еритропоеза – до петия месец от вътреутробното развитие в слезката се произвеждат еритроцити
- филтрираща функция – в слезката се отстраняват остарели и анормални еритроцити, тромбоцити и бели кръвни клетки, както и микроорганизми и чужди частици.
- резервоарна функция – при нужда слезката може да освободи около 100 мл кръв в кръвообращението.
Сливици (тонзили)
Във фаринкса се намира т.нар. лимфоиден гърлен пръстен на Валдайер. Той е съставен от двете небни тонзили, назофарингеалната тонзила (третата сливица), лингвалната тонзила, тубарните тонзили. Лимфоидната тъкан на сливиците е богата на лимфоцити, които предпазват организма от антигени, навлизащи чрез въздуха или храната.
Мукозо-асоциирана лимфоидна тъкан (MALT)
Мукозо-асоциираната лимфоидна тъкан представлява некапсулирана лимфоидна тъкан, разположена в подлигавичните пространства на дихателните пътища, чревния тракт. В зависимост от локализацията се различават:
- назално-асоциирана лимфоидна тъкан (NALT)
- бронхо-асоциирана лимфоидна тъкан (BALT)
- чревно-асоциирана лимфоидна тъкан (GALT) – включва Пайеровите плаки в червата.
Богатата на В- и Т-лимфоцити мукозо-асоциирана лимфоидна тъкан има бариерна функция. Тя ограничава достъпа на чужди антигени през лигавиците на дихателната и храносмилателната система.
Прочетете за:
Спленомегалия (увеличена слезка)
Увеличени лимфни възли
Увеличена трета сливица
