Менингококовият сепсис (менингококцемия) се характеризира с навлизане в кръвообращението на бактерията Neisseria meningitidis. Среща се във всички възрасти, но процентът на инфекцията е най-висок при деца. По-висок риск от тежка менингококова инфекция има при хора с дефицит на имунната система. Въпреки лечението с антибиотици, смъртността при менингококов сепсис е висока.
Менингококовият сепсис може да протече самостоятелно или в съчетание с менингококов менингит.
Какви са причините за менингококов сепсис?
Менингококовият сепсис се причинява от менингококи (Neisseria meningitidis). Това са Грам отрицателни бактерии, които под микроскоп се представят по двойки (диплококи), като две бобени зърна едно до друго.
Източник на инфекцията е само човекът – болен или здрав заразоносител. Заразяването с менингококи става по въздушно-капков път – чрез вдишване на капчици или чрез директен контакт със секрети от устата или носа, чрез споделяне на прибори за хранене, при целувка и др.
Менингококите попадат в назофаринкса, където се размножават и могат да предизвикат менингококов назофарингит. В някои случаи менингококите попадат в кръвта и се разнасят до други органи – настъпва менингококов сепсис (менингококцемия).
Менингококите отделят ендотоксин, който предизвиква тежка интоксикация, метаболитни и водно-електролитни нарушения. Уврежда стената на малките кръвоносни съдове и капиляри, при което се нарушава кръвоснабдяването на тъканите. В тежки случаи се развива септичен шок с полиорганна недостатъчност – сърдечна, бъбречна недостатъчност.
Какви са симптомите при менингококов сепсис?
Менингококовият сепсис започва остро с тежък токсиинфекциозен синдром – втрисане, повишаване на температурата до 39-40 °С, отпадналост, обща слабост, главоболие, болки в мускулите. При тежките форми бързо настъпва тахикардия, понижаване на кръвното налягане, бледост, цианоза олигоанурия. Менингеален синдром липсва или е слабо изразен.
Най-характерният симптом при менингококов сепсис е появата на кожен обрив още през първите часове на заболяването. Открива се предимно по долните крайници, седалището, бедрата и по-рядко по други части на тялото. Обривът е хеморагичен или хеморагично некротичен, има звездовидна форма с различна големина. Причината за поява на кожни обриви е увреждане на съдовете на кожата с образуване на тромби и развитие на некроза.
При лумбална пункция ликворът изтича под повишено налягане, има нормални стойности на клетки и белтък, при посявка може да се изолира менингокок.
При менингококов сепсис бактериите се разнасят чрез кръвта и могат да увредят редица други органи, например ставите, очите, сърцето, белите дробове и др.
Рядко се развива менингококов артрит, като по-често се засягат малките стави. Засегнатите стави са зачервени, оточни, болезнени, движенията са ограничени. От ставната течност могат да се изолират менингококи.
Свръхостър менингококов сепсис
Менингококовият сепсис може да протече свръхостро, мълниеносно. Започва с внезапно повишаване на температурата и втрисане. Състоянието на пациента бързо се влошава, съзнанието се помрачава. Още през първите часове по кожата се появяват петехии и хеморагични петна. Кръвното налягане бързо се понижава, пулсът се учестява и почти не се опипва, дишането е учестено, крайниците са студени, има цианоза, настъпва хипотермия. Появяват се гърчове, може да настъпи кома.
Синдром на Уотърхаус – Фридериксен
При менингококов сепсис може да настъпи кръвоизлив и некроза в двете надбъбречни жлези. Бързо се развива остра надбъбречна недостатъчност с понижаване на кръвното налягане, водноелектролитни нарушения, петехиални кръвоизливи. Фатално усложнение е развитието на дисеминирана интравазална коагулация (ДИК синдром).
Как се диагностицира менингококов сепсис?
Анамнезата на пациента и физикалния преглед могат да насочат лекаря към диагноза на менингококов сепсис, но окончателната диагноза изисква лабораторни изследвания. Тъй като болестта прогресира много бързо, лечението трябва да започне незабавно, без да се чакат резултатите от лабораторните изследвания, които показват левкоцитоза с олевяване, понижени тромбоцити, ускорена СУЕ, нарушения в кръвосъсирването.
Диагнозата менингококцемия се потвърждава след изолиране на менингококи от кръвта.
Какво е лечението при менингококов сепсис (менингококцемия)?
Менингококовият сепсис е много тежка бактериална инфекция, която изисква спешно лечение в болнично заведение. Възможно най-рано трябва да започне лечение с интравенозно приложение на антибиотици – цефалоспорини трето поколение.
За лечение на общата интоксикация, мозъчния оток, циркулаторните нарушения се прилагат водно-солеви разтвори, плазма, кортикостероиди, кислородотерапия и др.
Прочетете за:
Менингококов менингит
