Какви болести причиняват менингококите?
Менингококите (Neisseria meningitidis) причиняват заболявания само у човека. Менингококовите инфекции са твърде разнообразни, като могат да варират от безсимптомно носителство и назофарингит до менингит и сепсис.
Повишена заболеваемост от менингококови инфекции има в края на зимата и началото на пролетта. Засягат се всички възрасти, но най-често боледуват кърмачета и деца до 5-годишна възраст. Наблюдават се както спорадични случаи, така и епидемични взривове.
Най-честите менингококови инфекции са:
Безсимптомна форма
В повечето случаи менингококовата инфекция е безсимптомна. Около 10 – 20 % от здравите хора са носители на менингококи в назофаринкса си, като по време на епидемия броят им значително се повишава. По-често се засягат живеещите в затворени общности (детски градини, студентски общижития, казарми).
Менингококов назофарингит
Менингококовият назофарингит обикновено не се диагностицира. Протича с хрема, зачервено гърло, болки в гърлото, увеличени регионални лимфни възли.
Менингококов менингит
Менингококовият менингит започва внезапно с висока температура до 40 – 41 ºС, силно главоболие и повръщане. Повишена е чувствителността на кожата към допир (хиперестезия), има фотофобия (чувствителност към светлина). Бързо се развиват тонично-клонични гърчове и ригидност на вратната мускулатура. Съзнанието се нарушава, може да има замъглено съзнание, сънливост до кома. По кожата може да има петехии, главно по седалището, гърба и крайниците.
При микроскопското изследване на ликвор се открива голямо количество менингококи, разположени екстра- и интрацелуларно в левкоцитите.
При менингококов менингит може да възникнат редица усложнения: парализа на черепно-мозъчни нерви, неврологични дефицити, глухота, загуба на крайник поради исхемична некроза.
Смъртността при менингококов менингит е около 15 %.
Менингококов менингоенцефалит
При менингококовият менингоенцефалит е налице възпаление освен на мозъчните обвивки и на мозъчната тъкан. Преобладава енцефалитната симптоматика. Съзнанието е нарушено, има гърчове, положителен рефлекс на Бабински, огнищна неврологична симптоматика.
Менингококов сепсис
Менингококовият сепсис се характеризира с висока температура, увредено общо състояние, главоболие, болки в мускулите, учестено дишане, учестена сърдечна дейност, ниско кръвно налягане. Отличителен признак на менингококов сепсис е появата на хеморагично-некротичен обрив със звездовидна форма и различна големина. Типичната локализация е по кожата на долните крайници и седалището, но могат да се засегнат и други области. Причината за поява на този обрив е тромбоза на съдовете и развитие на исхемична некроза. В най-тежките случаи може да се развие гангрена на крайниците и да се наложи ампутация.
Менингококовият сепсис може да протече свръхостро. Възможно е да се появат кръвоизливи в надбъбречните жлези и да се развие синдром на Уотърхаус-Фридериксен. Настъпва надбъбречна недостатъчност, дисеминирана интравазална коагулация, обширни кръвоизливи по кожата, рязко понижаване на кръвното налягане. Леталитетът е висок.
Хронична менингокоцемия
Хроничната менингокоцемия продължава седмици до няколко месеца. Има редуване на периоди, през които температурата е повишена с афебрилни периоди, през които пациентът изглежда напълно здрав. С напредване на заболяването фебрилните периоди стават все по-чести. Появяват се болки в ставите, кожни обриви (розови петна или възелчета, петехии, пурпура).
Хроничната менингокоцемия може да премине от само себе си или да прогресира в менингит.
По-редки форми на менингококова инфекция са:
- ендокардит
- пневмония
- полиартрит
- иридоциклит, конюнктивит
- уретрит.
Прочетете за:
Менингококи (Neisseria meningitidis) – морфология
Микробиологична диагноза на менингококи
