Меню

Менингококовият менингит представлява възпаление на мозъчните обвивки (менинги), което се причинява от бактерията Neisseria meningitidis (наричана още менингокок).

Това е най-често срещаният гноен менингит. Засяга хора от всички възрасти, но най-често боледуват деца до 5-годишна възраст.

Заболяването се наблюдава по-често през зимата и пролетта. Може да предизвика малки епидемии.

Каква е причината за менингококов менингит?

Причинителят на менингококов менингит е Neisseria meningitidis – Грам (–) бактерий с бъбрековидна форма, неустойчив във външната среда. Известни са 12 серологични типа менингококи , като А, В и С причиняват над 90 % от менингококовите инфекции.

Как става заразяването?

Източник на инфекция са болните и здравите менингококови носители. Заразяването става по въздушно-капков път – чрез вдишване на пръски от секрети от устата или носа на болен или здрав носител.

Менингококите попадат в назофаринкса. В повечето случаи те се задържат там без да предизвикват възпаление, налице е здраво заразоносителство. То продължава 7 до 10 дни, но може и повече. В други случаи в назофаринкса се развива възпаление – менингококов назофарингит. При една малка част от случаите менингококите проникват в кръвта и достигат нервната система, където причиняват гнойно възпаление на менингите – менингококов менингит или менингококов енцефалит. Чрез кръвта менингококите могат да достигнат до други органи – кожа, стави, сърце, очи и др. – настъпва менингококов сепсис.

Инкубационният период най-често е 4 дни, но може да варира от 3 до 10 дни.

Какви са симптомите при менингококов менингит?

Менингококовият менингит се характеризира с три основни синдрома:

  • тежък токси-инфекциозен синдром.

Заболяването започва остро, с втрисане, бързо повишаване на температурата до 40 °С, силно главоболие, повишена чувствителност към допир, звук, болка, фотофобия. У малки деца често има гърчове, бомбирана фонтанела у кърмачета, характерен плач. В зависимост от степента на интоксикация, съзнанието може да бъде нарушено в различна степен – от леко замъглено съзнание или сънливост до кома.

Лицето на болните е зачервено, може да има херпес по устните.

В над 50 % от случаите на менингококов менингит се наблюдава петехиален обрив по кожата, като най-обилен е по седалището, по гърба и крайниците.

  • синдром на менингорадикулерно дразнене

Развива се тежък синдром на менингорадикулерно дразнене с главоболие, повръщане, вратна ригидност, положителни симптоми на Керниг и Брудзински. Може да се наблюдава опистотонус – дъговидно извито тяло с отметната назад глава. Дължи се на съчетаването на вратната ригидност с повишен тонус на мускулите на гърба, корема и крайниците.

  • ликворен синдром

При менингококов менингит ликворът изтича под повишено налягане и е гноен (мътен). Установява се значително количество неутрофилни гранулоцити и силно повишен белтък (хиперпротеинорахия). Захарта и хлоридите са понижени. Установяват се интра- и екстрацелуларно разположени менингококи.

Усложнения при менингококов менингит

Възможни усложнения при менингококов менингит са: хидроцефалия, парализа на някои черепно-мозъчни нерви, епилептични пристъпи, огнищна неврологична симптоматика.

Как се поставя диагнозата менингококов менингит?

За поставянето на диагнозата менингококов менингит допринасят:

  • характерните клиничните прояви – остро начало, тежка интоксикация, менингеален синдром
  • лабораторните изследвания – има левкоцитоза с олевяване, увеличена СУЕ
  • изследване на ликвор – плеоцитоза от неутрофилни гранулоцити, повишен белтък

Решаващо значение за поставянето на диагнозата менингококов менингит има изолирането на менингококите. Могат да се изолират от назофаринкса, ликвора, кръвта. За бързо поставяне на диагнозата се използват латекс аглутинация, PCR-реакция.

Менингококовият менингит трябва да се разграничи от:

  • вирусен менингит, при който ликвора е бистър, с малко клетки, незначително повишен белтък
  • други видове гноен менингит (пневмококов, стафилококов, стрептококов) – обикновено те се предшестват от друго заболяване – пневмония, абсцес, остеомиелит, синуит.

Какво е лечението при менингококов менингит?

Пациентите с менингококов менингит незабавно трябва да се хоспитализират. Започва се антибиотично лечение (по възможност след извършване на лумбална пункция). Прилагат се пеницилини или цефалоспорини.

Провежда се още патогенетично и симптоматично лечение:

  • кортикостероиди – прилагат се при значителни токсични прояви, мозъчен оток
  • срещу мозъчен оток се прилага Манитол
  • извършва се корекция на настъпили нарушения във водно-електролитното и киселинно-алкално равновесие
  • против гърчове се прилагат антиконвулсанти
  • антипиретици, аналгетици
  • кислородотерапия.

Прочетете за:
Бактериален менингит
Изследване на менингеален синдром

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!