Вирусен менингит

Кои са причинителите на вирусен менингит?

Вирусният менингит се причинява най-често от ентеровируси, паротитен вирус, вирус на лимфоцитарния хориоменингит, херпес симплекс и херпес зостер вируси. Заразяването с вирусите става съответно:

с ентеровируси – по фекално-орален път обичайно в летните месеци

с паротитен вирус – по въздушно-капков път с изразена есенно-зимна сезонност

с вирус на лимфоцитарния хориоменингит – по контактно-битов път, източник са домашните мишки, сезонността е есенно-зимна

с херпесни вируси – по контактен път (херпес симплекс), въздушно-капков път (херпес зостер) или при активация на латентна инфекция (тъй като инфекцията и с двата вируса е доживотна).

Какви са симптомите при вирусен менингит?

Заболяването започва остро, със силно главоболие и повишена температура. Скоро след това към оплакванията се добавят:

гадене, повръщане

светлобоязън

ригидност на вратната мускулатура

менингеални симптоми
– симптом на Керниг (невъзможност за пасивно разгъване на крака, който предварително е сгънат в колянна и тазобедрена става)
– симптом на Брудзински (сгъване на краката в коленните и тазобедрените стави при пасивно сгъване на главата или при пасивно сгъване на другия крак в същите стави).

За разлика от острия бактериален менингит, серозният менингит се отличава с по-доброкачествено протичане – не се наблюдават епилептични припадъци, засягане на черепномозъчните нерви и огнищни неврологични симптоми. Макар и често да се срещат сомнолентност (сънливост) или повишена раздразнителност, по-тежки нарушения на съзнанието обичайно не се развиват.

Ентеровирусният менингит – често е съпроводен от макуло-папулозен, везикулозен или петехиален обрив, миокардит, перикардит или хеморагичен конюнктивит.

Менингитът, предизвикан от паротитния вирус често е съпроводен от орхит, оофорит, паротит или панкреатит.

При лимфоцитарен хориоменингит у част от болните се наблюдават кожни обриви, белодробен инфилтрат, алопеция, миоперикардит, левкопения.

Менингитите, причинявани от херпес симплекс и херпес зостер вирусите са съпроводени от характерните за съответния вирус обриви.

Независимо от етиологията, в болшинството от случаите пълно оздравяване настъпва в течение на 1-2 седмици. Понякога главоболието, отпадналостта, нарушенията в паметта и вниманието могат да се задържат до няколко месеца. При деца в ранна възраст е възможно забавяне на нервно-психичното развитие и глухота.

Как се диагностицира вирусен менингит?

При съмнение за менингит се взима цереброспинална течност (ликвор) чрез лумбална пункция. При вирусен менингит в ликвора се установява повишен брой клетки за сметка на лимфоцитите, умерено повишено количество белтък, нормално ниво на глюкозата.

Етиологична диагноза се поставя при откриване на причинителя в цереброспиналната течност, фекалиите, кръвта, урината или лигавицата на носоглътката. Херпес симплекс и херпес зостер вирусите могат да бъдат идентифицирани в цереброспиналната течност с помощта на PCR-реакция, доказваща ДНК на причинителя. Причинителят най-често се доказва чрез изследване на специфични антитела в плазмата и цереброспиналната течност.

Диференциална диагноза се прави с бактериален менингит (например туберкулозен или сифилистичен), ракова инфилтрация на мозъчните обвивки (карциноматоза на менингите), медикаментозно причинен менингит (от ибупрофен или азатиоприн) и системни заболявания (саркоидоза, системен лупус еритематодес).

Какво е лечението?

Лечението на бактериалния менингит е симптоматично и се извършва при постелен режим. Използват се аналгетици, нестероидни противовъзпалителни средства, лекарства против повръщане, дезинтоксикиращи средства, при нужда седативи (диазепам). Ключово значение има адекватната хидратация. Антибиотици се назначават в случай, че вероятността за бактериална инфекция не е напълно изключена. При менингит, причинен от херпес симплекс или херпес зостер вирус се прилага ацикловир вътрешно.

Автор: д-р Т. Господинов