Синдромът на Дреслер представлява вторичен перикардит (възпаление на перикардната торбичка, в която се намира сърцето) с вероятна автоимунна генеза. Изявява се с перикардит, плеврит и пневмонит. Среща се по-често при хора на възраст между 20 и 50 години.
Какви са причините за синдром на Дреслер (Dressler)?
Точната причина за синдрома на Дреслер остава неизвестна. Счита се, че се касае за автоимунна реакция към миокарда, настъпила след увреждане на миокарда или перикарда след остър миокарден инфаркт, сърдечна операция или процедура, гръдна травма. В тези случаи се откриват антимиокардни антитела. Възниква имунна реакция, която може да причини значително възпаление.
Фактори, които провокират изявата на синдрома на Дреслер са:
- остър миокарден инфаркт – при около 3-4 % от пациентите с остър миокарден инфаркт възниква синдром на Дреслер или късен постинфарктен перикардит
- аорто-коронарен байпас
- коронарна ангиопластика и поставяне на стент
- поставяне на пейсмейкър
- сърдечна аблация
- проникваща гръдна травма – може да настъпи посттравматичен перикардит.
Допуска се и възможността синдромът на Дреслер да се дължи на активирана латентна вирусна инфекция. Вируси, които се асоциират със синдрома на Дреслер са: аденовируси, коксаки вируси група В, цитомегаловирус.
Развива се серозно възпаление на перикарда, което е по-дифузно и може да обхване плеврата и дори перитонеума.
Какви са симптомите при синдром на Дреслер?
Първите симптоми при синдром на Дреслер се изявяват 2 до 4 седмици след увреждането на миокарда или перикарда. Пациентите се оплакват от:
- гръдна болка, която се усилва при дълбоко вдишване
- затруднено дишане
- перикардно триене – шум, който се чува при триенето на неравните перикардни листове
- перикарден излив – рядко може да настъпи събиране на повече течност в перикардната торбичка
- плеврит с плеврално триене – шум, който се образува при триенето на възпалените плеврални листове
- повишена температура
- силна отпадналост
- пневмонит – при някои болни може да настъпи възпаление на белите дробове, появява се задух, кашлица.
- левкоцитоза – повишаване на левкоцитите в кръвта.
Усложнения при синдром на Дреслер
Ако не се лекува, възпалението на перикарда може да доведе до сериозни усложнения. Например:
- сърдечна тампонада (перикардна тампонада) – в перикардната торбичка се събира голямо количество течност, при което настъпва компресия на сърцето. Има риск от развитие на сърдечна недостатъчност.
- констриктивен перикардит – при продължително възпаление на перикарда, той задебелява и се калцифицира. Затруднено е пълненето на сърцето, развива се десностранна сърдечна недостатъчност.
Как се поставя диагнозата синдром на Дреслер?
Диагностицирането на синдрома на Дреслер не е лесно, тъй като симптомите му са подобни на тези при много други състояния.
Изследванията, които допринасят за поставянето на диагнозата синдром на Дреслер са:
- анамнеза – болните съобщават за прекаран миокарден инфаркт, за извършена сърдечна операция
- физикален преглед – при аускултация лекарят може да чуе перикардно триене, плеврално триене
- кръвни изследвания – установява се левкоцитоза, повишен С-реактивен протеин, ускорена СУЕ
- ЕКГ – установяват се промени, характерни за перикардит – елевация на ST-сегмента, отрицателна Т-вълна.
- ехокардиография – това изследване има най-голямо значение за диагнозата. Доказва се задебеляване на перикарда, наличие на перикарден излив
- рентгенография на гръдния кош – може да се установи възпаление на белите дробове, плеврален излив, при голям перикарден излив сърдечната сянка е увеличена
- ядрено-магнитен резонанс.
Синдромът на Дреслер трябва да се отдиференцира от множество заболявания, като например: пневмония, белодробна емболия, застойна сърдечна недостатъчност, ендокардит, сепсис.
Какво е лечението при синдром на Дреслер?
Целта на лечението е да се намали възпалението. Прилагат се нестероидни противовъзпалителни средства (например Ибупрофен, Напроксен, Аспирин) в продължение на 4 до 6 седмици. При неповлияване може да се проведе курс кортикостероидна терапия. Поради изразените странични ефекти обаче кортикостероидите се прилагат рядко.
При тежки случаи с настъпили усложнения може да се наложи хирургично лечение. При сърдечна тампонада, например се извършва перикардиоцентеза и евакуиране на перикардната течност.
Прогнозата при синдром на Дреслер обикновено е благоприятна. Възможно е обаче да настъпи рецидив.
Прочетете за:
Остър перикардит
Констриктивен перикардит
