Меню

Шапът е вирусно инфекциозно заболяване, от което боледуват животните (говеда, кози, овце, свине). При хората заболяването протича с повишена температура, афти в устата и мехурчета по кожата.

Кой е причинителят на шап?

Шапът се причинява от Virus aphthosae – РНК вирус, който принадлежи към род Aphthovirus на семейство Picornaviridae. Вирусът е устойчив във външната среда и на замразяване, но е чувствителен на дезинфектанти и висока температура.

Как става заразяването с шап?

Шапът възниква като епидемични взривове, обикновено в пограничните райони. Източник на заразата са диви и домашни двукопитни животни. Най-често боледуват говеда, овце, кози и свине. При животните шапът протича тежко. Те отделят вируса чрез слюнката, млекото, урината, фекалиите, като заразително е и месото.

Човек се заразява по следните механизми:

  • контактно-битов път – чрез замърсени предмети и продукти
  • алиментарен път – при консумация на недобре термично обработени мляко и месо.

Най-често боледуват животновъди и ветеринари. Вирусът прониква в организма чрез лигавицата на устата, стомашно-чревния тракт и кожата. Размножава се на входната врата, след което попада в кръвта и се разпространява в целия организъм.

Какви са симптомите при шап?

Инкубационният период е средно 3-4 дни. Обикновено заболяването започва остро, с втрисане, висока температура до 39-40 ºС, главоболие, мускулни болки, зачервени конюнктиви, зачервено гърло. След 1 до 3 дни се появяват мехурчета по езика, бузите, мекото небце. След 24 часа те се пукат и се образуват афти. Наблюдава се обилно слюноотделяне, неясен говор, болезнено преглъщане. Понякога може да има повръщане, коремна болка, диария.

Мехурчета се появяват и по пръстите на ръцете, по дланите, в основата на ноктите, по стъпалата, по пръстите на краката. След 1-2 дни тези мехурчета се пукат и се разязвяват.

При тежки случаи може да има увеличен черен дроб и слезка, сърдечно-съдови прояви.

След 3 до 5 дни температурата се понижава, афтите и разязвяванията започват да зарастват и до две седмици настъпва оздравяване.

Като усложнения могат да възникнат вторични бактериални инфекции – фурункул, панарициум, бронхопневмония и др.

Как се поставя диагнозата шап?

За диагностицирането на шап значение имат:

  • епидемиологични данни за заболяване сред животните
  • клиничните симптоми
  • вирусологични изследвания – вирусът се изолира от слюнка, от афтите, кръвта, урината и фецеса.
  • серологични изследвания – РСК, РЗХА, ВНР.

Какво е лечението при шап?

Няма етиологично лечение при шап. Антибиотици се прилагат само при настъпила вторична бактериална инфекция. Много важно е да се поддържа хигиената на устната кухина. Храната трябва да бъде кашаво-течна и недразнеща. Препоръчва се плакнене на устата с 2 % кислородна вода, разтвор на калиев перманганат. При кожни поражения се прилагат антисептични разтвори, пудри и унгвенти, съдържащи антихистаминови препарати, кортизон, витамини и антибиотици.

Профилактика на шап

За предпазване на животните от шап се провежда строг граничен контрол при внос на животни и животински продукти. При поява на шап, засегнатият район се поставя под карантина, здравите животни се ваксинират. Хората, които се грижат за заболелите животни трябва да използват лични предпазни средства – ръкавици, маски, ботуши, като се провежда и дезинфекция.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!