Шапът е вирусно инфекциозно заболяване, от което боледуват животните (говеда, кози, овце, свине). При хората заболяването протича с повишена температура, афти в устата и мехурчета по кожата.
Кой е причинителят на шап?
Шапът се причинява от Virus aphthosae – РНК вирус, който принадлежи към род Aphthovirus на семейство Picornaviridae. Вирусът е устойчив във външната среда и на замразяване, но е чувствителен на дезинфектанти и висока температура.
Как става заразяването с шап?
Шапът възниква като епидемични взривове, обикновено в пограничните райони. Източник на заразата са диви и домашни двукопитни животни. Най-често боледуват говеда, овце, кози и свине. При животните шапът протича тежко. Те отделят вируса чрез слюнката, млекото, урината, фекалиите, като заразително е и месото.
Човек се заразява по следните механизми:
- контактно-битов път – чрез замърсени предмети и продукти
- алиментарен път – при консумация на недобре термично обработени мляко и месо.
Най-често боледуват животновъди и ветеринари. Вирусът прониква в организма чрез лигавицата на устата, стомашно-чревния тракт и кожата. Размножава се на входната врата, след което попада в кръвта и се разпространява в целия организъм.
Какви са симптомите при шап?
Инкубационният период е средно 3-4 дни. Обикновено заболяването започва остро, с втрисане, висока температура до 39-40 ºС, главоболие, мускулни болки, зачервени конюнктиви, зачервено гърло. След 1 до 3 дни се появяват мехурчета по езика, бузите, мекото небце. След 24 часа те се пукат и се образуват афти. Наблюдава се обилно слюноотделяне, неясен говор, болезнено преглъщане. Понякога може да има повръщане, коремна болка, диария.
Мехурчета се появяват и по пръстите на ръцете, по дланите, в основата на ноктите, по стъпалата, по пръстите на краката. След 1-2 дни тези мехурчета се пукат и се разязвяват.
При тежки случаи може да има увеличен черен дроб и слезка, сърдечно-съдови прояви.
След 3 до 5 дни температурата се понижава, афтите и разязвяванията започват да зарастват и до две седмици настъпва оздравяване.
Като усложнения могат да възникнат вторични бактериални инфекции – фурункул, панарициум, бронхопневмония и др.
Как се поставя диагнозата шап?
За диагностицирането на шап значение имат:
- епидемиологични данни за заболяване сред животните
- клиничните симптоми
- вирусологични изследвания – вирусът се изолира от слюнка, от афтите, кръвта, урината и фецеса.
- серологични изследвания – РСК, РЗХА, ВНР.
Какво е лечението при шап?
Няма етиологично лечение при шап. Антибиотици се прилагат само при настъпила вторична бактериална инфекция. Много важно е да се поддържа хигиената на устната кухина. Храната трябва да бъде кашаво-течна и недразнеща. Препоръчва се плакнене на устата с 2 % кислородна вода, разтвор на калиев перманганат. При кожни поражения се прилагат антисептични разтвори, пудри и унгвенти, съдържащи антихистаминови препарати, кортизон, витамини и антибиотици.
Профилактика на шап
За предпазване на животните от шап се провежда строг граничен контрол при внос на животни и животински продукти. При поява на шап, засегнатият район се поставя под карантина, здравите животни се ваксинират. Хората, които се грижат за заболелите животни трябва да използват лични предпазни средства – ръкавици, маски, ботуши, като се провежда и дезинфекция.
