Кръвоизлив в белия дроб е кървене в белите дробове от горните дихателни пътища, трахеята и белодробните алвеоли. Източник на кървене са бронхиалните и белодробните съдове.
Масивният белодробен кръвоизлив е потенциално животозастрашаващо състояние. Проявява се с кръвохрак, задух, цианоза. Необходимо е спешно лечение.
Белодробен кръвоизлив се среща сравнително рядко, като по-често пациентите са над 55 г, от мъжки пол и са пушачи.
В зависимост от това дали кръвоизливът произхожда само от една област или от много зони на белия дроб, се различават фокален и дифузен алвеоларен кръвоизлив.
В зависимост от степента на кръвозагуба, белодробният кръвоизлив бива: лек (загуба под 20 ml за 24 часа), умерен (загуба на 20 до 500 ml за 24 часа) и тежък (загуба на повече от 500 ml за 24 часа).
Кървенето може да започне постепенно и да продължи дълго време, но може да възникне внезапно и да застраши живота на пациента.
Какви са причините за кръвоизлив в белия дроб?
Основният източник на масивен белодробен кръвоизлив са бронхиалните съдове. По-рядко източници са белодробните съдове, аортобронхиални фистули и др.
Причини за фокален кръвоизлив (произхождащ от бронхиалните съдове)
- вродени артериовенозни малформации
- злокачествени тумори на белия дроб – най-честата причина е бронхиален карцином
- белодробна туберкулоза – настъпва разязвяване и некроза на бронхиалните съдове
- пневмония, белодробен абсцес
- кистозна фиброза, бронхиектазии
- физическа травма в областта на гръдния кош, например нараняване при автомобилна катастрофа
- ятрогенни травми – наранявания при извършване на различни лечебни процедури.
Причини за дифузен алвеоларен кръвоизлив (произхождащ от белодробните съдове)
- автоимунни заболявания – системен васкулит, заболявания на съединителната тъкан, синдром на Goodpasture, синдром на антифосфолипидни антитела)
- сърдечни нарушения – митрална стеноза, застойна сърдечна недостатъчност
- белодробни инфекции – бактериални, вирусни, гъбични
- нарушения на кръвосъсирването, причинени от заболявания или антикоагуланти
- различни наркотици
- токсични вещества – тримелитов анхидрид, изоцианати, някои пестициди
- медикаменти, напр. пропилтиоурацил, дифенилхидантоин, амиодарон, метотрексат, нитрофурантоин и др.
- идиопатична белодробна хемосидероза.
Когато причината е неизвестна се говори за идиопатичен белодробен кръвоизлив.
Какви са симптомите при кръвоизлив в белия дроб?
Симптомите на белодробен кръвоизлив зависят от тежеста на кръвозагубата. Характерни симптоми са:
- кръвохрак – може да има отделяне на храчки, примесени с жилки кръв (това състояние се нарича хемоптиза) или отделяне на обилно количество кръв с храчките (хемоптое)
- задух
- учестено дишане (тахипнея), хипоксия, а при тежък кръвоизлив настъпва дихателна недостатъчност
- отпадналост, лесна умора, бледост поради развитие на анемия.
В зависимост от причината за белодробния кръвоизлив може да има други симптоми, характерни за основното заболяване, напр. диастоличен шум при пациенти с митрална стеноза, фебрилитет при пневмония, белодробен абсцес и др.
Повтарящият се алвеоларен кръвоизлив може да доведе до развитието на белодробна хемосидероза и фиброза.
Как се диагностицира белодробен кръвоизлив?
За диагностицирането на кръвоизлив в белия дроб допринасят следните изследвания:
- данни от анамнезата – пациентът може да съобщи за наличие на туберкулоза, пневмония, прием на антикоагуланти, травма. Съобщава за наличие на кръв в отделяните храчки
- физикален преглед – няма специфични находки от физикалния преглед
- характерни клинични симптоми – задух, хемоптиза, хемоптое
- кръвни изследвания – пълна кръвна картина
- бронхоскопия с бронхоалвеоларен лаваж (BAL) – това изследване потвърждава диагнозата. Промивната течност е кървава.
- рентгенография на гръдния кош – наличието на дифузни двустранни алвеоларни инфилтрати са съмнителни за дифузен алвеоларен кръвоизлив.
- компютърна томография – ако пациентът е стабилен, може да се направи КТ за установяване на източника на кървене.
Може да се наложи извършването на допълнителни изследвания за установяване на причината за кръвоизлива, например изследване на урина (при съмнение за гломерулонефрит и белодробно-бъбречни синдроми, серологични тестове, коагулационни изследвания, ехокардиография (за изключване на митрална стеноза, биопсия на белия дроб, биопсия на бъбрек.
Трябва да се изключи кръвотечение от носа, орофаринкса, хранопровода, стомаха.
Лечение на кръвоизлив в белия дроб
Лечението на белодробния кръвоизлив зависи от това колко тежко е кървенето и какво го причинява. При тежък кръвоизлив се налага спешно лечение. Необходимо е да се направи бърза оценка на състоянието на пациента – проходимост на дихателните пътища, необходимост от интубиране, механична вентилация, преливане на кръв и кръвни продукти.
Лечението включва:
- поставяне на пациента в положение кървящият бял дроб да е наклонен надолу
- внимателно седиране
- обемно заместване – кръвопреливане.
- бронхоскопия
Бронхоскопията позволява визуализиране на източника на кървене, изчистване на дихателните пътища от кръв и съсиреци, прилагане на хемостатични техники. Промивка с леденостуден физиологичен разтвор, инжектиране на епинефрин. Ако е наличен определен източник на кървене и е достъпен може да се направи електрокаутеризация, лазертерапия.
- емболизация на бронхиална артерия
Степента на успеваемост е до 90%. След като се открият източниците на кървене се емболизират чрез микросфери, желатинови гъби или спирали. Повторно кървене се набллюдава при около 30% от пациентите в рамките на 30 дни.
- хирургично лечение – белодробната резекция е последен метод на лечение.
Провежда се етиологично лечение на основното заболяване, довело до кръвоизлив в белия дроб. Например, прилагат се кортикостероиди, имуносупресори при болести на съединителната тъкан, синдром на Goodpasture.
