Периферната нервна система (ПНС) се състои от всички нерви и ганглии, разположени извън централната нервна система (ЦНС). За разлика от ЦНС, която включва главния и гръбначния мозък, ПНС е обширна мрежа от нерви, които се разклоняват и достигат до всички части на тялото.
Структура на периферната нервна система
Периферната нервна система се състои от спинални коренчета и ганглии, гръбначномозъчни нерви и образуваните от тях плексуси и периферни нерви и от черепномозъчни нерви.
Черепномозъчни нерви
Това са 12 двойки нерви, които излизат от главния мозък. Те са отговорни за предаването на сетивна и двигателна информация между мозъка и различни части на тялото, предимно в областта на главата и шията.
Черепномозъчните нерви се обозначават както по име, така и с римски цифри, според реда, в който се появяват на долната повърхност на мозъка. Някои черепномозъчни нерви имат само сетивни, други само моторни влакна, а трети са смесени – имат както сетивни, така и двигателни влакна.
- I – n. olfactorius – контролира обонянието
- II – n. opticus – контролира зрението
- III – n. oculomotorius – контролира повечето от мускулите на окото и m. levator palpebrae superior (повдига клепача). Свива зеницата и променя формата на лещата за фокусиране.
- IV – n. trochlearis – контролира горния кос мускул на окото.
- V – n. trigeminus – осигурява усещанията на лицето, скалпа, устната кухина и предните две трети от езика. Контролира дъвкателните мускули.
- VI – n. abducens – контролира страничния прав мускул, отговорен за отвеждането на окото.
- VII – n. facialis – инервира мимическите мускули на лицето, слъзните и слюнчените (субмандибуларни и сублингвални) жлези. Контролира вкуса в предните 2/3 на езика.
- VIII – n. vestibulocochlearis – контролира слуха и равновесието.
- IX – n. glossopharyngeus – контролира вкуса в задната 1/3 от езика и усещанията във фаринкса. Контролира гълтането (инервира m. stylopharyngeus). Инервира околоушната жлеза.
- X – n. vagus – предава сетивна информация от гръдните и коремните органи. Осигурява усещания от външното ухо, части от фаринкса и ларинкса. Допринася за вкусовото усещане от епиглотиса и фаринкса. Контролира мускулите на фаринкса, ларинкса и небцето. Регулира сърдечната честота, храносмилането и дихателната честота.
- XI – n. accessorius – контролира движението на раменете и шията като инервира стерноклеидомастоидния и трапецовидния мускул.
- XII – n. hypoglossus – контролира движението на езика.
Гръбначномозъчни нерви, спинални коренчета и ганглии
Има 31 чифта гръбначномозъчни нерви, които излизат странично от гръбначния мозък и се разклоняват към различни части на тялото. Всяка двойка нерви съответства на сегмент от гръбначния мозък. Това означава, че има 8 шийни нерва (C1-C8), 12 гръдни нерва (Th1-Th12), 5 поясни нерва (L1-L5), 5 кръстцови нерва (S1-S5) и 1 опашен нерв (Co1).
Всеки гръбначномозъчен нерв се образува от две спинални коренчета – преден (вентрален) и заден (дорзален) корен. Задното коренче съдържа сетивни влакна, а предното – моторни. Повечето спинални нерви съдържат и предвъзлови вегетативни влакна (симпатикови или парасимпатикови).
В междупрешленния отвор двете коренчета се съединяват в един общ ствол и образуват гръбначномозъчен нерв. В този участък се намира спинален ганглий, който обаче е свързан само с влакната на задния корен.
Гръбначномозъчният нерв напуска гръбначния стълб като от неговия ствол се отделят няколко клончета – комуникиращ, менингеален, заден и преден клон.
Предният клон (ramus ventralis) е най-дебел и представлява прякото продължение на спиналния нерв. Съдържа както сетивни, така и моторни влакна.
Нервни плексуси
Предните клони на някои гръбначномозъчни нерви образуват сплетения от нерви. Тези плексуси служат като центрове, където нервните влакна се реорганизират, за да образуват нови нерви.
Шийно сплетение (plexus cervicalis)
Цервикалният плексус се образува от предните клони на С1-С4 гръбначномозъчни нерви. Инервира кожата и мускулите в областа на шията и раменете. От шийното сплетение се образува nervus phrenicus (C3-C5) – диафрагмален нерв, който инервира диафрагмата, необходима за дишането.
Мишнично сплетение (plexus brachialis)
Брахиалният плексус се образува от предните клони на четирите долни шийни нерва C5-С8 и по-голямата част от първи гръден нерв (T1). Формират се стволове (горен, среден, долен), които се разделят на предни и задни клони.
От мишничното сплетение се отделят нерви за намиращите се в съседство дълбоки мускули на шията, за мускулите на раменния пояс и за свободния горен крайник.
Някои ключови нерви са например:
- n. axillaris – инервира делтовидния мускул на рамото
- n. musculocutaneus – инервира предната група мускули на мишницата
- n. radialis – инервира задната група мускули на мишницата, латералната и задна група на предмишницата
- n. medianus – инервира мускули на предмишницата и на дланта
- n. ulnaris – инервира вътрешните мускули на предмишницата и по-голямата част от мускулите на ръката.
Поясно сплетение (plexus lumbalis)
Лумбалният плексус се образува от предните клони на L1-L4 спинални нерви. От него се отделят редица смесени, мускулни и кожни клони, които инервират предната и средната част на бедрото, коремната стена и някои външни полови органи.
Бедреният нерв (n. femoralis) е най-дебелият нерв на поясното сплетение. Инервира предната група мускули на бедрото и кожата по предната и отчасти медиалната повърхност на бедрото и медиалната повърхност на подбедрицата.
Кръстцово сплетение (plexus sacralis)
Сакралният плексус се образува от предните клони на L5-S4 спинални нерви. Осигурява двигателна и сетивна инервация на седалището, задната част на бедрото, по-голямата част от крака и стъпалото.
Важни нерви са:
- n. gluteus – инервира седалищните мускули
- n. pudendus – инервира перинеума
- n. ischiadicus – седалищният нерв е най-дебелия нерв. В областта на задколянната ямка се разделя на двата си крайни клона – тибиален нерви и перонеален нерв.
Опашно сплетение (plexus coccygealis)
Опашното сплетение се образува от предните клони на пети кръстцов нерв (S5) и от опашния нерв (Co1). Инервира кожата над опашната кост и мускулите на тазовото дъно.
Прочетете за:
Увреждане на периферни нерви
Видове периферна нервна система
