Неонаталният сепсис е състояние, което засяга новородените деца. Той се среща при 1 до 8 на 1000 новородени и е най-чест при бебета, родени с поднормено тегло или преди термин.
Сепсисът е медицинско състояние, което се причинява от отговора на тялото към инфекция. Най-често инфекцията е бактериална, макар че тя може да се дължи също така на гъбична или вирусна инфекция. Неонаталният сепсис може да бъде придобит още преди раждането или детето да се зарази малко след раждането.
По време на бременността гинекологът проследява състоянието едновременно на бременната жена и на растящото в нея бебе за симптоми, които могат да индикират възможността за сепсис. Жените се изследват за наличие на някои опасни за плода инфекции като гонорея, ХИВ, сифилис, хламидия, хепатит Б и рубеола.
Някои симптоми от страна на плода като забавено нарастване и наддаване на тегло вътреутробно могат да накарат гинеколога да предположи, че здравето на бебето е застрашено. Затова и редовното следене на нарастването на плода по време на бременността е изключително важно.
По време на раждане някои симптоми могат да предизвикат притеснението на лекарите относно здравословното състояние на бебето и възможността за сепсис. Такива са например абнормната сърдечна дейност на бебето, неприятно миришещи околоплодни води, повишена телесна температура на бебето. В такива ситуации се налага веднага след раждането бебето да бъде консултирано от педиатър и неговото състояние да бъде проследявано отблизо през първите няколко дни след раждането.
Сепсисът при новородените може да възникне и след раждането. Той може да се предизвика от използването на катетри или абокати за по-дълго време, по-дълго престояване на бебето в болница или при интубация, ако се налага.
Какви са симптомите на сепсис?
Сепсисът при новородени може да се прояви с редица симптоми. Най-просто бебетата „не изглеждат добре“. По-честите симптоми са:
• трудности при хранене и често повръщане
• повишена телесна температура
• прекалена сънливост
• понижен мускулен тонус
• промени в сърдечния ритъм
• трудности при дишане
• намалено количество на отделяната урина
• хлътнала фонтанела.
Как се поставя диагнозата?
Тъй като понякога симптомите на сепсис могат да бъдат трудни за отдиференциране от други състония се налага извършването на някои лабораторни тестове за потвърждаване на диагнозата сепсис.
• кръвни изследвания за откриване на бактериалния причинител и търсене на инфекция
• изследване на урина
• лумбална пункция
• рентген.
Какво е лечението?
Сепсисът е една от водещите причини за смърт при новородените. Ако лечението бъде започнато навреме обикновено децата се възстановяват без усложнения на тяхното здраве. Най-често лекарите започват лечение с интравенозни антибиотици още преди да бъде установен причинителят на инфекцията, за да подпомогнат възможно най-бързото възстановяване на новороденото. Освен антибиотици често се налага вливането на течности и медикаменти за поддържане на кръвното налягане на бебето. В по-тежките случаи на сепсис може да се наложи и интубация за подпомагане на дишането на новороденото.
Прочетете за:
Видове сепсис – класификация
