Хипербилирубинемията представлява състояние на нарушен билирубинов метаболизъм, което се проявява със симптома жълтеница.
Нормалните нива на билирубина в кръвта са в границите на 3,4 – 21 μmol/L. При завишени билирубинови стойности настъпва пожълтяване на склерите, кожата и лигавиците, което е най–добре различимо на дневна светлина.
Билирубинът е краен продукт от радграждането на хема в организма. Най–голяма част (около 70% от билирубина) се получават вследствие разграждането на остарели еритроцити в мононуклеарната фагоцитарна система на черния дроб, слезката и костният мозък. Около 30% от продуцираният билирубин се получава от обмяната на хепаталния хем, митохондриалните цитохроми и хемопротеините.
Билирубинът, получен в мононуклеарната фагоцитарна система, се свързва със серумния албумин и под формата на албумин–билирубинов комплекс се транспортира до черния дроб. Неконюгираният хемоглобин преминава от кръвта в хепатоцитите, което се реализира с помощта на специален трансмембранен транспортьор. В цитозола на хепатоцитите билирубинът се свързва в комплекс със специфични протеини, които го пренасят до ендоплазматичния ретикулум на клетките. Тук билирубинът се конюгира с глюкуроновата киселина и се получава конюгиран (свързан) билирубин. Той се екскретира в жлъчните каналикули и каналчета, след което преминава в екстрахепаталните големи жлъчни канали.
В зависимост от причините, довели до повишаване на билирубина, се различават следните видове жълтеница:
Прехепатална (хемолитична) жълтеница
Следните механизми водят до нейното възникване:
- Свръхпродукция на билирубин от мононуклеарната фагоцитарна система – среща се при масивна хемолиза, неефективна еритропоеза, резорбция на големи кръвоизливи в стомашно–чревния тракт, белия дроб. Например при:
– мегалобластна анемия
– таласемия
– сърповидно-клетъчна анемия
– автоимунни хемолитични анемии
– хемолитична болест на новороденото - Потискане свързването на билирубина с основния му транспортьор – албумина. Някои медикаменти също могат да потиснат свързването на билирубина с албумина, например салицилати, сулфонамиди.
Хепатална жълтеница – възниква поради:
1. Намалено залавяне на билирубина от черния дроб – среща се при:
- Жълтеница на Gilbert тип III – поради нарушен флуидитет на хепатоцитната мембрана е затруднено постъпването на билирубина в чернодробните клетки
- Продължително гладуване (над 48 часа)
- Дясна сърдечна недостатъчност
- Сепсис
- Напреднала цироза
- Прием на рифампицин, флаваспидинова киселина.
2. Нарушено конюгиране на билирубина в хепатоцитите (чернодробните клетки) – среща се при:
- Физиологична жълтеница на новороденото – нормално при новородените ензимът, който конюгира билирубина е с ниска активност и това води до повишени нива на неконюгиран билирубин
- Синдром на Gilbert тип II – нарушено е свързването на билирубина с цитоплазмените протеини
- Синдром на Crigler – Najjar тип I – пълна липса на ензима, конюгиращ билирубина
- Синдром на Crigler – Najjar тип II – частичен дефект в билирубиновото конюгиране
3. Дефектна екскреция на конюгирания билирубин през хепатоцитната мембрана
- Синдром на Dubin – Johnson
- Синдром на Rotor
Постхепатална (обструктивна, мехатична, холостатична) жълтеница
Среща се при запушване на жлъчните пътища поради:
- Вирусни хепатити
- Холангиолити
- Медикаментозна реакция към метилтестостерон, фенотиазини
- Жлъчни камъни
- Кисти
- Тумори.
