Чуждо тяло в ухото

дек. 14, 2013

Определение: За чужди тела в ухото говорим в случаите, когато чуждо тяло, попаднало във външния слухов проход, уврежда функцията на провеждане на звуковите вълни от околната среда до тъпанчето.

Етиология: Попадането на чужди тела в ухото е предимно случайно. Най- често срещано е при децата, които по време на игра поставят различни предмети в слуховия канал. При възрастни попадането на чуждо тяло в канала обикновенно е инцидентно по време на сън.

Според характера си попадналите чужди тела могат да бъдат:

  • Неживи –  мъниста, костилки, хартии, играчки и др.
  • Живи – бълхи, дървеници, насекоми, мухи и др. Обикновено насекомите пропълзяват във външния слухов проход по време на сън.

Според формата и размера си чуждите тела могат да бъдат:

  • Дребни, с гладки краища – могат дълго време да останат безсимптомни.
  • Обемисти, с остри ръбове или набъбващи – предизвиквот оплаквания със съответната клинична картина.

Клинична картина:  Обичайно чуждото тяло не остава незабелязано от пострадалия, тъй като стените на слуховия канал, както и самата тъпанчева мембрана са с висока чувствителност. Клиничната картина се обуславя от вида (форма, размери) и произхода на чуждото тяло. Характерна е появата на следните симптоми:

  • Болка в ушния канал. Най-манифестни признаци дават живите чужди тела – нетърпими болки поради дразнене на тъпанчето, които се разпространяват в цялата половина на главата. Неприятен шум в ухото – също често срещан симптом при живи чужди тела. Набъбващите чужди тела могат да причинят болка вследствие натиска върху стените на външния слухов проход.
  • Чувство за натиск и пълнота в канала  –  среща се при обемистите и набъбващите чужди тела, които застават най-често на стеснението между хрущялната и костната част на канала.
  • В случаите, в които чуждото тяло блокира по-голяма част от ушния канал, е възможно да се наблюдава намаление на слуха.
  • Кървене от ухото – особено при остри чужди тела, нараняващи стените на ушния канал; при неуспешни опити за отстраняване на тялото посредством друг предмет, при което то засяда в канала.
  • Продължително престоялите чужди тела могат да мацерират ушния канал и да доведат до възпалението му, при което на преден план излиза възпалителната симптоматика с прояви на зачервяване и оток на стените на канала. Вследствие при отоскопия чуждото тяло може и да не се вижда. При развитие на инфекциозен процес е възможно да се появи изтичане на ексудат с неприятна миризма от ушния канал.
  • В някои случаи дразненето  в резултат от чуждото тяло е възможно да предизвика позиви за повръщане.

Диагноза: Поставя се въз основа на:

  • Щателна анамнеза – особено внимателно трябва да бъде отношението към децата, които често пъти отричат поставянето на предмета в ухото. Това може да доведе до забавяне при диагностиката и повишен риск от усложнения.
  • Отоскопия – метод на директно изследване на външния слухов проход и тъпанчето посредством отразена светлина с помощта на ушен спекулум.

Диференциална диагноза: Наличието на ушна кал (церумен) във външния слухов проход може да предизвика чувство за дискомфорт и намаление на слуха, което е характерно и за симптоматиката при чуждите тела.

Лечение: В повечето случаи попадането на чуждо тяло в ушния канал не е животозастрашаващо. Необходимостта от спешна намеса се определя от местоположението на тялото, както и от състава му. По спешност се отстраняват:

  • Плоски батерии с малки размери (захранващи различни детски играчки, часовници) освобождават съдържащите се в тях вещества, което може да предизвика изгаряне и поява на болезнени разязвявания.
  • Растителни чужди тела (напр. грахови, бобови зърна) също изискват лечение в най-кратки срокове, тъй като при престояване поемат влага и увеличават обема си.
  • Чужди тела, предизвикващи силно неприятни усещания, шум и болка (напр. живите чужди тела).

Екстракцията на чуждите тела става чрез промивка, с кука за чуждо тяло или с щипка. Определящо значение има видът на чуждото тяло.

  • При тела от животински произход първо се поставят няколко капки спирт или мазнина, след което се пристъпва към отстраняване.
  • Промивката на ушния канал се извършва с вода с температура на тялото, която го заобикаля и отмива. Промивка не се извършва при нарушена цялост на тъпанчевата мембрана или хронични възпалителни заболявания на ухото.
  • Набъбващите чужди тела е по-добре да се отстраняват чрез кука или щипка.

Екстракцията на чуждото тяло е възможно да бъде усложнена при редица случаи.

  • Проблем е ваденето на чужди тела при малки и неспокойни деца. При тях е желателно да се работи под пълна упойка, тъй като неспокойните и резки движения на детето са предпоставка за възникване на усложнения – перфорация на тъпанчевата мембрана, отити, лабиринтити.
  • Макар и рядко, може да се наложи изваждането на чуждото тяло да се извъши по оперативен път. Това се отнася за големи и твърди чужди тела, които при първите опити за екстракция са били избутани зад истмуса на външния слухов проход или в тъпанчевата кухина.

Водеща роля има превенцията особено при децата.