Мастоидит

ян. 4, 2014

На латински: Mastoiditis acuta/chronica
На английски: Mastoiditis

Определение: Мастоидитът представлява възпалителен процес, обхващащ лигавицата на въздухоносните клетки на мастоидния израстък, както и подлежащата им кост.

При ограничение на инфекцията само върху лигавицата (мукопериоста) говорим за среден отит с мастоидизъм. С напредване на процеса се обхваща подлежащата кост с развитие на остит – диагнозата вече е мастоидит. При кърмачета все още няма формирана клетъчна система и възпалението обхваща само антрума (най-голямата клетка в системата от въздухоносни клетки на мастоидния израстък). Заболяването се нарича отоантрит.

Етиология: Предразполагащи причини за развитието на мастоидит могат да бъдат:

  • Силна вирулентност на причинителя (особено при инфекциозните болести).
  • Нелечение или неправилно лечение на острия отит (неподходящ антибиотик, ниска доза, недостатъчна продължителност на лечението).
  • Задръжка на ексудата в средното ухо поради отказ от парацентеза или преждевременно затваряне на перфорацията и запушването ѝ от набъбналата лигавица или гранулационна тъкан.
  • Отслабени защитни сили на организма – при вроден или придобит имунен дефицит, общи заболявания – захарен диабет, нефрит и други при възрастни или рахит, бронхопневмонии при децата.

Причинителите на мастоидита могат да бъдат:

  • Пневмококи
  • Haemophillus influenzae
  • Стрептококи
  • Стафилококи и Грам-отрицателни бактерии – по-рядко.

Класификация:

Според реактивността на организма мастоидитът може да протече като:

  • Остър мастоидит – винаги е усложнение на острия отит;
  • Хроничен мастоидит – хронифицирането може да е последствие от неправилно лечение на острия мастоидит; недостатъчно радикално изчистване, при което остават участъци с увредена кост в мастиодния израстък; след нараняване и травми на израстъка.

В зависимост от клиничното протичане:

  • Манифестен мастоидит – с добре изразена клинична симптоматика.
  • Латентен мастоидит – при него субективните и обективните признаци са слабо проявени.

Патоанатомия:

  • Манифестен мастоидит – при всеки остър гноен отит възпалителният процес обхваща както лигавицата на тъпанчевата кухина, така и мукопериоста на мастоидните клетки. В началото преобладават процесите на алтерация и ексудация, като се наблюдава изразено зачервяване и оток. По-късно водеща роля имат процесите на пролиферация с формиране на гранулационна тъкан. Именно в тази продуктивна фаза на възпалението – около 10 – 14-ия ден от началото на отита, се активира действието на остеокластите и започва резорбцията на костта. Настъпва постепенно разрушаване на междуклетъчните костни преградки, при което се образуват една или няколко кухини в мастоидния израстък, изпълнени с гноен ексудат. Едновременно с резорбцията на костта протича и обратният процес на изграждане на нова кост от остеобластите. Образуването на новата кост понякога може да надхвърли нормалните физиологични граници и да доведе до уплътняване на костта в засегнатите зони. Много често в мастоидната кост се наблюдават участъци с различен стадий на развитие на възпалителния процес.
  • Латентен мастоидит – при него преобладават пролиферативните промени, докато алтеративните и ексудативните са съвсем слабо изразени и дори могат да липсват. Мастоидните клетки са изпълнени с бледа и жилава гранулационна тъкан, която блокира дренажа. Ексудатът е оскъден, гъст, слузен или слузно-гноен. Промените в костта могат да бъдат различни – от макроскопски интактна кост до тежки некротични лезии.

Клинична картина:
Манифестен мастоидит
– признаците се проявяват към 14-ия ден от началото на острия отит.
1. Местна симптоматика

  • засилване на гноетечението. Ексудатът от ухото е чисто гноен или примесен с кръв. Обилното и продължително гноетечение и особено засилването му след 14-ия ден говорят за мастоидит. Понякога ако има задръжка на дренажа, ексудацията е оскъдна или липсва.
  • болка в ухото. Тя е особено силна през нощта, постоянна или пулсираща. Ако се подобри изтичането на ексудата, болката може да стихне, но болестният процес не спира развитието си.
  • слухът е намален в по-силна степен отколкото при отита, възможно е да има оплакване и от шум в ухото.
  • чувство за пълнота в ухото, като че ли ушният канал е запушен.

2. Обща симптоматика

  • ново повишаване на температурата след началото на отита. В редки случаи може да протече и афебрилно. Пулсът е леко ускорен.
  • при децата се наблюдават гастро-интестинални смущения, адинамия, безсъние, липса на апетит.

Латентен мастоидит

1. Местна симптоматика

  • оскъдно или липсващо гноетечение от ухото
  • слаби болки, повече с характер на тежест и пълнота в ухото
  • намален слух.

2. Обща симптоматика

  • добро общо състояние. Обичайно латентният мастоидит е резултат от неправилно приложение на антибиотиците при лечение на острия гноен отит. Общата възпалителна реакция е потисната от антибиотиците, затова няма изразени болка и температура.

Диагноза: Поставя се въз основа на данните от:

Анамнезата
Клиничното изследване

1. Оглед и палпация
– установяват се изменения в меките тъкани в задушната област – оток, пастьозност, зачервяване;
– увисване на ушната мида надолу и напред;
– болезненост при палпация в задушната област;
– откриват се белези на екстериоризация (пробив на гнойния процес извън клетъчната система на мастоидния израстък) с установяване на оток, инфилтрат и флуктуация.

2. Отоскопия

– манифестен мастоидит – наблюдава се зачервена и инфилтрирана мембрана. Перфорацията по правило е малка, пулсираща, високо разположена. Най- характерният клиничен белег е зачервяване и спадане на горно-задната стена на външния слухов проход – симптом на Шварце.

– латентен мастоидит – мембраната най-често е матовосива или матоворозова.Тя не е нито зачервена, нито бомбирана или перфорирана, но не е и прозрачна и лъскава. В горно-задния квадрант може да има хиперемия и/или инфилтрат. Въпреки дискретните промени по тъпанчето, намалението на слуха е значително.

3. Изследване на слуха – показва намаление на слуха от проводен тип с тенденция за непрекъснато влошаване.

4. Рентгеново изследване. Още по-точни данни за костните разрушения, отока на лигавицата и нивото на течността в отделните клетки могат да се получат чрез компютърна томография.

5. Кръвни изследвания – ускорено СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите), увеличен брой на левкоцитите, а в някои случаи и на лимфоцитите. Понякога се установява анемия. При латентният мастоидит броят на левкоцитите можа да бъде нормален.

Диференциална диагноза:

  • Лимфаденит, съпровождащ otitis externa – при него ретроаурикуларната гънка е по-добре изразена. Рентгенологично костта е без изменения.
  • Лимфаденит при impetigo на окосмената част на главата или след отит.
  • Herpes Zoster – силни болки в ухото, дори с промени по тъпанчето.
  • Невралгия.
  • Периостит – среща се в ранните фази на отита, когато има само гнойно възпаление на мукопериоста без остит. Преминаването на инфекцията става по хода на съдовете или контактно.

Лечение: В началните стадии острият мастоидит може успешно да бъде излекуван консервативно. Лечението включва:

  • Широка парацентеза – под локална анестезия се прави разрез в долно-задния квадрант на тъпанчето, през който да се вентилира тъпанчевата кухина и да се оттече гнойният ексудат. Тъпанчевата ципа след парацентеза зараства много добре и слухът се възстановява в границите на нормата.
  • Антибиотично лечение – парентерално след антибиограма.
  • Редовно почистване на слуховия проход.

Ако след няколкодневно лечение не настъпи подобрение се предприема оперативно лечение.

  • Мастоидектомия – извършва се широко отваряне и почистване на клетъчната система на мастоидния израстък. При кърмачета операцията се нарича антротомия, защото още не са развити клетките на мастоидния израстък.

Прилага се също общоукрепващо лечение:

  • Аналгетици и витамини.

Последни публикации