На латински: Otitis externa diffusa
На английски: Acute diffuse external otitis
Определение: Отитис екстерна дифуза представлява остро бактериално възпаление на кожата на външния слухов проход.
Етиология: Основни причинители на възпалението са стафилококите и стрептококите, понякога дифтерийният бактерий.
Предразполагащи фактори:
- Хронични отити с наличие на ексудация от ухото.
- Механични наранявания на кожата на канала с твърди предмети или при почистване на ухото.
- През топлите месеци – наличието на церумен в съчетание с потене на кожата на ушния канал и къпане в море или други водни басейни. Всяка мацерация на кожата улеснява проникването на бактериите в подкожието и води до възпаление.
Клинична картина: Заболяването се характеризира със следната симптоматика.
1. Местни симптоми
- По-силна или по-слаба болка в ухото. Тя се засилва при хранене, натискане на трагуса или теглене на ушната мида.
- В периодите, в които болките намаляват или напълно изчезват, те се заместват от сърбеж, чувство за тежест и топлина в ухото. При изостряне отново се появява болка, която се усилва с времето.
- Слухът е нормален или намален, поради запушване на канала с ексудат. При налично намаление на слуха, то е от проводен тип.
2. Общи симптоми
- Общото състояние обикновено е незасегнато.
- От съответната страна лимфните възли могат да бъдат увеличени и болезнени.
Диагноза: Поставя се въз основа на:
1. Анамнестичните данни.
2. Обективното изследване
- Оглед – кожата на външния слухов проход е зачервена, като луменът на канала може да бъде напълно запълнен и да не позволява отоскопично изследване.
- Отоскопия – установява се зачервена и оточна кожа на стените на канала, който значително се стеснява. Каналът може да е запълнен с ексудат с неприятна миризма. След внимателно почистване на ексудата и засъхналите кори може да се огледа каналът и тъпанчевата мембрана, която също може да е ангажирана от възпалителния процес. На места се виждат язвички и нарушаване целостта на кожата.
Диференциална диагноза: Прави се с:
- Екзема на външния слухов проход
- Цирей на външния слухов проход (otitis externa circumscripta)
- Еризипел
- Перихондрити
- Отомикоза
- Мастоидит – за да се изключи наличието на мастоидит е необходимо да се направи рентгенография на мастоидните израстъци.
- Дифтерия на външния слухов проход – среща се рядко, обикновено при малки деца, като заболяването не е изолирано само на ухото, а ангажира носа или гърлото.
Усложнения: Възпалителният процес от външния ушен канал може да се разпространи към ушната мида, задушната област, паротидната жлеза, регионалните лимфни възли и да доведе до последващата им супурация.
Лечение:
1. Локално лечение – прилагат се:
– Тоалет на външния слухов проход
– Антибиотични мехлеми и капки (Фуроталгин, Берлицетин, Отоспорин и др.)
– Компреси с риванол, ихтиол
2. Системно лечение:
– Антибиотици
– Общоукрепващо лечение – витамини.
3. Физиотерапия.
