Меню

На латински: Otitis externa diffusa
На английски: Acute diffuse external otitis

Определение: Отитис екстерна дифуза представлява остро бактериално възпаление на кожата на външния слухов проход.

Етиология: Основни причинители на възпалението са стафилококите и стрептококите, понякога дифтерийният бактерий.

Предразполагащи фактори:

  • Хронични отити с наличие на ексудация от ухото.
  • Механични наранявания на кожата на канала с твърди предмети или при почистване на ухото.
  • През топлите месеци – наличието на церумен в съчетание с потене на кожата на ушния канал и къпане в море или други водни басейни. Всяка мацерация на кожата улеснява проникването на бактериите в подкожието и води до възпаление.

Клинична картина: Заболяването се характеризира със следната симптоматика.

1. Местни симптоми

  • По-силна или по-слаба болка в ухото. Тя се засилва при хранене, натискане на трагуса или теглене на ушната мида.
  • В периодите, в които болките намаляват или напълно изчезват, те се заместват от сърбеж, чувство за тежест и топлина в ухото. При изостряне отново се появява болка, която се усилва с времето.
  • Слухът е нормален или намален, поради запушване на канала с ексудат. При налично намаление на слуха, то е от проводен тип.

2. Общи симптоми

  • Общото състояние обикновено е незасегнато.
  • От съответната страна лимфните възли могат да бъдат увеличени и болезнени.

Диагноза: Поставя се въз основа на:

1. Анамнестичните данни.
2. Обективното изследване

  • Оглед – кожата на външния слухов проход е зачервена, като луменът на канала може да бъде напълно запълнен и да не позволява отоскопично изследване.
  • Отоскопия – установява се зачервена и оточна кожа на стените на канала, който значително се стеснява. Каналът може да е запълнен с ексудат с неприятна миризма. След внимателно почистване на ексудата и засъхналите кори може да се огледа каналът и тъпанчевата мембрана, която също може да е ангажирана от възпалителния процес. На места се виждат язвички и нарушаване целостта на кожата.

Диференциална диагноза: Прави се с:

  • Екзема на външния слухов проход
  • Цирей на външния слухов проход (otitis externa circumscripta)
  • Еризипел
  • Перихондрити
  • Отомикоза
  • Мастоидит – за да се изключи наличието на мастоидит е необходимо да се направи рентгенография на мастоидните израстъци.
  • Дифтерия на външния слухов проход – среща се рядко, обикновено при малки деца, като заболяването не е изолирано само на ухото, а ангажира носа или гърлото.

Усложнения: Възпалителният процес от външния ушен канал може да се разпространи към ушната мида, задушната област, паротидната жлеза, регионалните лимфни възли и да доведе до последващата им супурация.

Лечение:

1. Локално лечение – прилагат се:
– Тоалет на външния слухов проход
– Антибиотични мехлеми и капки (Фуроталгин, Берлицетин, Отоспорин и др.)
– Компреси с риванол, ихтиол

2. Системно лечение:
– Антибиотици
– Общоукрепващо лечение – витамини.

3. Физиотерапия.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!