Пикочният мехур е кух орган, който е резервоар на урината. Разполага се в малкия таз. На него се различават връх (най-горната част), дъно (най-ниската част), тяло (намира се между върха и дъното) и шийка, която представлява прехода на пикочния мехур в уретрата.
Стената на пикочния мехур е изградена от три слоя: вътрешен (лигавица, съставена от преходен епител), среден (мускулатура) и външен (представен от перитонеума).
Функцията на микочния мехур може да бъде нарушена от редица състояния и заболявания. Ето някои болести на пикочния мехур:
Вродени аномалии на пикочния мехур
Вродените аномалии на пикочния мехур се срещат рядко. Някои от тях са:
- агенезия на пикочния мехур – липсва пикочен мехур
- двоен пикочен мехур – може да има два напълно отделни пикочни мехура или един мехур, който е разделен на две от перитонеална гънка
- мегамехур – пикочният мехур има голям капацитет
- екстрофия на пикочния мехур – тежка аномалия, при която липсва предна стена на пикочния мехур
- склероза на шийката на пикочния мехур – причинява обструкция на долните пикочни пътища.
Дивертикул на пикочния мехур
Дивертикулът на пикочния мехур представлява саковидно разширение на мехурната стена. Различават се вродени и придобити дивертикули.
Вродените дивертикули на пикочния мехур могат да бъдат единични или множествени (вродена дивертикулоза на пикочния мехур). Стената им съдържа всички елементи на мехурната стена (лигавица, мускулатура, адвентиция).
Придобити дивертикули на пикочния мехур възникват в резултат на обструкция в областта на мехурната шийка (например при простатна хиперплазия, стриктура на уретрата).
Обикновено липсват характерни симптоми при дивертикул на пикочния мехур, но понякога може да има рецидивиращи уроинфекции, смущения в уринирането. При необходимост се провежда оперативно лечение.
Цистит – възпаление на пикочния мехур
Циститът представлява възпалително заболяване на пикочния мехур. Среща се по-често при жените. Причинява се най-често от бактерии, но също и от вируси, гъби, паразити, както и от химични вещества, медикаменти. В повечето случаи инфектирането става по възходящ път от уретрата.
Предразполагащи фактори за развитието на възпалителен процес в пикочния мехур са заболявания, водещи до задръжка на урина, различни урологични манипулации, снижен имунитет, простуда, бременност и др.
Характерни оплаквания при цистит са често уриниране, парене при уриниране, мътна урина. При изследване на урината се установява белтък в урината, наличие на левкоцити и еритроцити. Основно е противовъзпалителното лечение – провежда се 10 дневен антибиотичен курс.
Рак на пикочния мехур
Туморите на пикочния мехур са едни от най-честите злокачествени заболявания. В повечето случаи се касае за преходноклетъчен карцином – произхожда от преходния епител на мехурната лигавица.
Най-чест, обикновено първи, а понякога и единствен симптом при рак на пикочния мехур е появата на кръв в урината (хематурия). Характерно за хематурията е, че тя не е свързана с болка, има цикличност (появява се спонтанно през различни периоди от време) и е тотална – през целия акт на уриниране се отделя кървава урина.
Други симптоми, които не са типични за рак на пикочния мехур, но могат да се появят в напреднал стадий или при настъпили усложнения са: болезнено уриниране, често уриниране, отделяне на гной в урината. Цистоскопията има водещо значение за диагностицирането на рака на пикочния мехур. Провежда се оперативно лечение като са възможни множество техники.
Други заболявания на пикочния мехур са:
- цистоцеле – пролапс на пикочния мехур
- травми на пикочния мехур
- камъни в пикочния мехур
- интерстициален цистит
- свръхактивен пикочен мехур
- уринарна инконтиненция
- атония на пикочния мехур.
Прочетете за:
Анатомия на пикочния мехур
Остър цистит
Хроничет цистит
