Отомикозата представлява гъбична инфекция на външния слухов канал. Клинично се изявява със сърбеж и лека болка в ухото, увреждане на слуха. Повлиява се добре от противогъбични средства, но при неправилно лечение заболяването може да хронифицира.
Какви са причините за отомикоза?
Влажността и температурата в ушния канал създават идеални условия за развитие на гъбички. Най-често срещаните причинители са Аспергилите (в над 90 % от случаите) – Aspergillus flavus, Aspergillus niger, Aspergillus fumigatus, Aspergillus albus, рядко гъбички от род Кандида.
Фактори, повишаващи риска от развитие на отомикоза са:
- влажен и топъл климат – отомикозата се среща по-често в райони с тропически климат
- травма на ушния канал, най-често при използване на памучни тампони или слухови апарати
- хронични кожни проблеми, например екзема
- диабет
- отслабена имунна система
- практикуване на водни спортове, например плуване, сърф
- плуване в замърсени водоеми
- намалена продукция на ушна кал, която потиска растежа на гъбички или бактерии.
Какви са симптомите при отомикоза?
При повърхностно поражение на кожата на ушния канал симптоматиката е оскъдна. Когато гъбичките проникнат дълбоко в кожата, настъпва усилена десквамация на епидермиса, незначително подмокряне, набъбване на кожата, сърбеж и болка в ухото. Други симптоми са: усещане за пълнота в ухото, зачервена, люспеста кожа, шум в ушите. Тези симптоми обикновено се появяват в едното ухо, но е възможно и двете уши да бъдат засегнати едновременно.
При развитие на вторична бактериална инфекция се получава дифузен външен отит. Отделя се ексудат с неприятна миризма.
При бързо развитие на гъбичките могат да се формират огромни колонии, които изпълват ушния канал и причиняват проводно намаление на слуха.
Как се поставя диагнозата отомикоза?
Диагностицирането на отомикозата не представлява трудност. Поставя се въз основа на:
- анамнезата – болният може да съобщи за травма на ухото, за плуване в замърден водоем
- отоскопия
При отоскопия се извършва оглед на външния слухов канал чрез отоскоп. Установява се оскъдна серозна течност и колонии от гъби, различно оцветени в зависимост от вида на причинителя. Ушният канал е мацериран, неспокоен.
- изследването на ушен секрет под микроскоп и микробиологичното изследване дават окончателна и точна диагноза.
Отомикозата трябва да се разграничи от чужди тела, екземи, външни отити и др.
Какво е лечението при отомикоза?
Лечението при отомикоза включва:
- почистване на външния слухов канал – прави се тоалет на ушния канал чрез аспирация, промивка или механично почистване на колониите от гъбички
- локални средства – добре е ушният канал да се промие с 2% разтвор на салицил. Предписват се салицилови разтвори за почистване и противогъбични унгвенти за намазване
- противогъбични капки за уши – Флуконазол, Клотримазол
- перорални противогъбични средства – прилагат се при по-тежки гъбични инфекции.
В повечето случаи лечението с противогъбични средства е ефективно. При някои хора обаче, които не се повлияват от лечението е възможно отомикозата да хронифицира. Това може да се случи и ако пациентът продължи да се излага на замърсена с гъбички вода.
Отомикозата лесно може да се предотврати, като се поддържат ушите сухи, използват се тапи за уши при плуване, избягват се замърсени водоеми, избягва се поставянето на памучни тампони в ушите и травмирането на ушния канал, тъй като това може да увреди кожата и да улесни нахлуването на гъбички.
