Род Салмонела (Salmonella) се отнася към семейство Ентеробактериацее (Enterobacteriaceae). Салмонелите са Грам-отрицателни, подвижни бактерии, които не образуват капсули, но някои могат да образуват микрокапсули. Нямат спори.
Те са факултативни анаероби, невзискателни към хранителните среди, оптималната им температура на развитие е 37 ºС.
Салмонелите са твърде устойчиви. Издържат в течаща вода 5-10 дни, в хранителни продукти до 2-3 месеца. При варене загиват за 1-2 минути, а при 55 ºС загиват за 1 час. При недостатъчна термична обработка могат да останат живи във вътрешността на яюйца, месо. Дезинфектантите (особено хлорните препарати) убиват салмонелите за 1-2 минути.
В хранителните продукти салмонелите могат да се размножават (особено през летните месеци) и да се натрупат в значителни количества. При умирането им се отделя голямо количество ендотоксин. Той е термостабилен и се запазва при термичната обработка на месото и другите храни и може да интоксикира организма дори при липса на живи салмонели.
Всички представители на род Салмонела притежават соматични О и флагеларни Н антигени, а някои и микрокапсулен Vi-антиген. Срещу тях в организма на боледуващия или при имунизация се образуват антитела. Въз основа на О-, Н- и Vi-антигените се извършва серотипизиране на салмонелите. Известни са над 2500 серотипа.
Патогенността и вирулентността на салмонелите се обуславя от техните антигени, от цитотоксините, ентеротоксините и ендотоксините, които продуцират.
Какви заболявания причиняват салмонелите?
Представителите на род Салмонела причиняват заболявания, наречени салмонелози.
Те се разделят на три групи:
Тифо-паратифни заболявания
Причиняват се от:
- Salmonella typhi – причинява коремен тиф
- Salmonella paratyphi A – причинява паратиф А
- Salmonella paratyphi B и C – причиняват съотвенто паратиф В и паратиф С.
Източник на зараза са болният човек и заразоносителите (около 3 % от преболедувалите остават хронични носители за повече от 1 година до 20-30 години). Те отделят бактериите чрез фекалиите и урината. Заразяването става по фекално-орален механизъм – чрез замърсени хранителни продукти, вода, замърсени ръце или предмети. Мухите имат роля за разпространението на инфекцията.
Коремният тиф има циклично протичане. Наблюдават се:
- инкубационен период – 9 – 14 дни
- начален период – продължава 1 седмица и се характеризира с повишаване на температурата, главоболие, безсъние, болки в ставите, „тифозен език“ (уголемен език, обложен с бял налеп, а върха и ръбовете са ярко червени), слезката и черния дроб са уголемени.
- период на разгар – продължава 2 седмици. Температурата е трайно повишена над 40 ºС, има много силно главоболие, болните са унесени, бълнуват, появява се обрив около пъпа, има гадене, повръщане, запек, рядко диария.
- период на угасване на симптомите – температурата рязко се понижава и състоянието се подобрява
- възстановителен период – организмът се освобождава от причинителя и се възстановява.
Паратиф А, В и С протичат много сходно с коремния тиф.
Профилактиката на тифо-паратифните заболявания включва: хлориране на питейната вода, строг контрол върху санитарно-хигиенните изисквания в предприятията на хранителната промишленост, заведенията за обществено хранене, търговията с хранителни стоки.
Активна имунизация се прилага на рисковите групи. Използва се жива или убита ваксина срещу тифа.
Салмонелни гастроентерити (хранителни токсикоинфекции)
Хранителните токсикоинфекции най-често се причиняват от: Салмонела ентеритидис (Salmonella enteritidis), Salmonella typhimurium, Salmonella isangi, Salmonella haifa, Salmonella agona и др.
Източник на зараза са болните хора, заразоносителите, домашните и дивите животни, птиците. Механизмът на заразяване е фекално-орален. Човек се заразява при консумация на месо, мляко, млечни продукти, яйца, риба, които са контаминирани със салмонели първично от болните животни, или в процеса на обработката им от човека.
Продължителното съхраняване на храните при стайна температура, особено през лятото е предпоставка за размножаване на салмонелите и достигане на необходимия за заразяване брой бактерии. Инфекциозната доза е висока – 106 до 109 бактерии. Част от салмонелите загиват и отделят ендотоксин, който интоксикира организма.
Могат да се наблюдават единични случаи, но често възникват групови заболявания и епидемии.
Клиничните симптоми настъпват 6 до 48 ч след консумиране на контаминирана храна. Появява се повръщане, диария, болки в корема, отпадналост. Обикновено симптомите преминават за 2 до 5 дни и не се налага лечение. При малки деца чревната инфекция може да протече по-тежко поради настъпването на дехидратация и електролитни нарушения.
За предпазване от салмонелен гастроентерит основно значение има хигиената на хранителните продукти, личната хигиена, достатъчната термична обработка на птиче месо, яйца.
Септицемии и локализирани инфекции
Причинителите на салмонелния гастроентерит могат да причинят септицемия или локализирани инфекции извън гастроинтестиналния тракт при имунокомпрометирани пациенти (напр. болни от СПИН, раково болни), както и при малки деца.
Салмонелната септицемия има остро начало, висока температурата, тежка интоксикация, увеличен черен дроб и слезка. Може да се развият локални абсцеси (в костите, белия дроб, бъбреците, слезката и др.) или локализирани инфекции – пневмония, менингит, остеомиелит.