Коремна пункция е инвазивна процедура, при която се прониква в коремната кухина със спринцовка с широка игла или троакар. Извършва се с цел евакуиране или вземане на проба за изследване на част от течността, събрана в областта на коремната кухина (перитонеална течност). Течността причинява натиск и болка в корема, поради притискането на близките анатомични структури.
Видове коремна пункция:
- Диагностична (лапароцентеза) – показана е при необходимост от изваждане на неголямо количество течност (50 – 100мл), за да се установи характерът на излива. При извършване на лапароскопия може да се вкара въздух или кислород в коремната кухина (пневмоперитонеум) с диагностична цел. Взетата проба се изследва химично, микроскопско, микробиологично, цитологично.
- Терапевтична (лечебна) – при нея се аспиририра събралата се в голямо количество течност или на чат от нея. Цели се да се намали натискът върху диафрагмата, да се облекчат дишането и кръвообращението, както и функцията на храносмилателните органи и бъбреците.
Показания за извършване на коремна пункция:
Коремна пункция се провежда в следните случаи:
- Всички състояния, при които се събира свободно подвижна течност
– Чернодробна цироза, асцит
– Сърдечно-съдова недостатъчност
– Бактериален перитонит
– Карцином на коремни органи
– Карцином на перитонеум. - При диагностициране на причинителя на възпалително или инфекциозно заболяване.
- След претърпяна травма в областта на корема, вследствие на която е настъпил кръвоизлив в коремната кухина.
Противопоказания:
Опасност от усложнения при коремна пункция съществуват при редица състояния, при които извършването ѝ не се препоръчва.
- Абсолютно противопоказание е наличието на остър хирургичен корем
- Относителни противопоказания са:
– Подут пикочен мехур или чревни газове
– Абнормно дебела коремна стена, интраабдоминални сраствания
– Бременност
– Смутени кръвни показатели – брой на тромбоцитите < 50 000 mm2 , протромбиново време > 21 секунди, INR (International Normal Ratio) > 1,6
Техника на извършване на коремна пункция:
1. Предварителна подготовка
- Изследването се извършва при изпразнен пикочен мехур. При неспособност на пациента да уринира, се поставя катетър.
- Пациентът е в легнало положение с повдигната глава и торс под наклон 45 – 500 посредством възглавница на страната, на която се прави пункцията. По този начин течността се натрупва в долната част на корема и парацентезата се извършва по-лесно.
- Необходимо е да се уведоми лекарят при прием на други лекарства (аспирин, НСПВС), алергии (вкл. към анестетици), проблеми с кръвосъсирването(прием на Варфарин), съмнения за или доказана бременност.
2. Изследването се извършва под местна анестезия в мястото, където ще се пунктира коремната кухина.
3. Мястото на извършване на пункцията се определя по следния начин – може да се проведе:
- От двете страни на корема, но за предпочитане е лявата страна с цел да се щади черния дроб
- Областта на цекума
- Областта на пикочния мехур.
Мястото на убождане се определя като мислено се прекарва права линия в ляво от пъпа към spina iliaca anterior. Тази линия се разделя на три равни части, пункцията се извършва на границата между среднана и външната част. Мястото на пункцията се почиства с антисептични средства.
4. Иглата внимателно се въвежда в областта, където е течността. Понякога точното разположение на течността и въвеждането на иглата се определят с помощта на ултразвук. Иглата се отстранява, а остава пластмасова тръбичка, с чиято помощ се осъществява дренажа.
5. При дрениране на по-голямо количество течност се вливат обемзаместващи субстанции интравенозно с цел да се предотврати рязко понижаване на кръвното налягане (хипотония) и шок. Течността се подлага на лабораторно изследване с цел диагностициране на точното състояние на болния.
6. След дрениране на мястото на пункцията се поставя стерилна превръзка.
Резултати:
Пунктат – при парацентеза се дренира не повече от 4 – 6 литра течност, тъй като бързата евакуация води до нахлуване на кръв към коремните органи и последваща исхемия на мозъка и сърцето. Извеждането на големи количества течност крие риск от нарушаване на електролитното равновесие и хипопротеинемия.
Изследването на дренираната течност може да покаже:
- Завишено съдържание на протеини – може да се дължи на туберкулоза, рак, панкреатит, нефротичен синдром
- Наличие на левкоцити, което говори за развитие на инфекция
- Високи нива на лактат дехидрогеназа (LDH) – характерни при рак или налична инфекция
- Високи нива на амилаза – при панкреатит или чревна перфорация
- Понижени нива на протеин се срещат при развитие на цироза или тежка тромбоза на вените на черния дроб
- Ниски стойности на глюкоза – обикновено се дължат на бактериална инфекция.
Усложнения:
Разделят се на две групи:
1. Местни:
• Кървене
• Зачервяване
• Възпаление на мястото на пункция.
2. Общи:
• Перфорация на органи в коремната кухина – пикочен мехур, черва, стомах, засягане на кръвоносен съд
• При раково заболяване опасност от разпространение на раковите клетки
• Развитие на инфекция
• При дрениране на голямо количество течност е възможно да се получи замайване и световъртеж, хипотония и загуба на съзнание.
• Повишаване на температурата, отделяне на кръв в урината.
Автор: д-р Д. Илев
