Анизокорията е състояние, при което има разлика в диаметъра на двете зеници над 0.5 mm. Нормално зениците на двете очи са еднакви. Малка разлика (под 0.5 mm) може да се наблюдава при хора с различна рефракция на двете очи, например късогледото око е с по-широка зеница.
Промени в големината на зеницата настъпват в резултат на действието на двата мускула на ириса – дилататор (m. dilatator pupillae), който разширява зеницата и сфинктер (m. sphincter pupillae), който предизвиква стесняване на зеницата. Сфинктерът на ириса се инервира от парасимпатикови нервни влакна, а дилататора от симпатикови.
Причини за анизокория:
Анизокорията може да се наблюдава при заболявания на очите, мозъка, кръвоносните съдове, при увреждане на парасимпатиковата и симпатиковата нервна система.
Причини за анизокория са:
- глаукома;
- травма, разкъсване или възпаление на ириса, особено в резултат на оперативна интервенция;
- абсцес или тумор на мозъка;
- аневризма;
- мозъчен кръвоизлив;
- менингит, енцефалит;
- мигрена;
- гърчове;
- медикаменти;
- увреждане на парасимпатиковата инервация на ириса – при луес на нервната система, при отравяне с атропин, при ботулизъм и др.
- синдром на Клод Бернар – Хорнер, който се характеризира с миоза (тясна зеница), птоза (спаднал горен клепач) и енофталм (хлътнала очна ябълка). Възниква при увреждане на симпатиковата нервна система в областта на шията и горната част на гръдния кош.
При деца, родени с различен диаметър на зениците, причината може да бъде вродена, особено ако това се среща и при други членове на семейството.
В някои случаи зениците могат временно да имат различна големина по неизвестна причина.
При наличие на анизокория трябва да се определи коя от двете зеници е с нормална ширина и коя е с патологична. След това трябва да се определи дали се касае за:
– миоза (тясна зеница) – в резултат на спазъм на сфинктера (при дразнене на парасимпатикуса) или на пареза на дилататора (симпатикуса);
– мидриаза (широка зеница) – в резултат на пареза на сфинктера (на парасимпатикуса) или на спазъм на дилататора (дразнене на симпатикуса).
Провеждат се фармакодинамични зенични проби, за да се установи степента на реагиране на зениците при накапване на различни медикаменти (кокаин, хоматропин, пилокарпин).
