На латински език: Leptospiroses.
На английски език: Leptospirosis.
Синоними: Иктерохеморагична лептоспироза, болест на Вайл – Василев.
Определение: Лептоспирозите са остри зооантропонози, които протичат с висока температура, увреждане на бъбреците до ОБН, жълтеница, менингит.
Етиология: Заболяването се причинява от Leptospira interrogans. Това са патогенни микроорганизми с множество различни серотипа.
Лептоспирите имат много спираловидни извивки и завити като кукичка краища. Те са устойчиви във външната среда. В застояла вода преживяват 30 дни, а във влажна почва – 23.
Епидемиология: Естествен резервоар на причинителя са плъхове, мишки, други гризачи, кучета свине, говеда и др. Инфектираните животни отделят лептоспирите с урината си и контаминират водата, почвата, хранителните продукти.
Човек се заразява по контактно-битов път (контакт с контаминирана вода, с болни животни) или по алиментарен пън (консумация на контаминирани хранителни продукти).
Застрашени са фермери, ветеринари, рибари, В и К работници, земеделски работници.
Заболяването има лятно-есенна сезонност.
Патогенеза:
1. Инкубационен период – лептоспирите проникват през лезии на кожата, през лигавицита на стомашно-чревния тракт, през конюнктивата. Те навлизат в циркулацията и се разпространяват до различни тъкани и органи, където се размножават. Този период продължава 2 до 20 дни, като болните нямат клинични симптоми.
2. Септична фаза – лептоспирите отново навлизат в кръвта и причиняват генерализиран васкулит. През тази фаза лептоспирите се изолират от кръв и ликвор.
3. Имунна фаза – в кръвта се появяват специфични антитела. Увреждат се редица органи – черен дроб, бъбреци, ЦНС. Лептоспирите могат да се изолират само от урината.
Имунитет: Преболедувалите придобиват траен имунитет единствено срещу съответния серотип.
Класификация: В зависимост от тежестта на протичането се различават две клинични форми:
– иктерохеморагична лептоспироза (болест на Вайл – Василев) – причинява се от L. icterohaemorrhagica и има по-тежко протичане.
– доброкачествени лептоспирози.
Клиника:
Иктерохеморагична лептоспироза:
І. Начален период – съответства на септичната фаза. Началото е бурно с рязко повишаване на температурата до 39 – 40 ◦С. Има отпадналост, гадене, повръщане, силно главоболие, фотофобия, ретробулбарни болки. Характерни са мускулните болки, особено в прасците, кръста и корема.
Болните имат зачервено лице, зачервено гърло, сух и обложен език.
Температурата е висока 4 – 7 дни, след което рязко спада. Има афебрилен период от 1 до 3 дни и отново се повишава (бифазна температура).
ІІ. Период на органни увреждания – съответства на имунната фаза. През този период температурата повторно се повишава за 7 до 9 дни. Увреждат се редица органи.
– чернодробни увреждания – има жълтеница, увеличен черен дроб, тъмна урина, повишени трансаминази.
– бъбречни увреждания – succussio renalis е двустранно положително, има олигурия до анурия, настъпва остра бъбречна недостатъчност (ОБН).
– хеморагичен синдром – може да има кръвоизливи по склерите, кървене от венците, носа, хематемеза, мелена.
– увреждане на нервната система – развитие на менингит, менингоенцефалит.
– белодробни увреждания – кашлица, диспнея, хемоптое.
– миокардит, иридоциклит, увеит.
ІІІ. Реконвалесцентен период – настъпва възстановяване.
Доброкачествени лептоспирози:
Началният период протича както при иктерохеморагичната лептоспироза. Заболяването може да приключи само с този период. По-често следва повторно повишаване на температурата за по-кратък период – 1 до 3 дни, като температурата е незначително повишена. В периода на органните увреждания най-характерен е менингита. Има главоболие, фотофобия, повръщане.
Бъбреците се увреждат, но рядко се достига до ОБН. Черният дроб и слезката могат да бъдат увеличени.
Възстановяването е бързо.
Изследвания:
1. Лабораторни изследвания. Има левкоцитоза, анемия, тромбоцитопения, силно ускорена СУЕ. Повишен билирубин, алкална фосфатаза, трансаминази.
В урината има еритроцити, левкоцити, протеинурия.
2. Микробиологични изследвания – изолиране на лептоспири от кръв и ликвор до 10-ия ден и от урината през втората седмица.
3. Серологични изследвания- доказване на специфични антитела след втората седмица.
Усложнения: Бъбречна недостатъчност, чернодробна недостатъчност, хеморагична диатеза, вторични бактериални инфекции.
Диагноза: Поставя се въз основа на:
1. Епидемиологичните данни – болните съобщават за контакт с гризачи, къпане в открити водоеми, типична сезонност.
2. Характерното клинично протичане.
3. Доказване на причинителя в кръвта и ликвора през първата седмица, и в урината след втората седмица. Доказване на антитела след втората седмица.
Диференциална диагноза: Заболяването трябва да се разграничи от грип, хепатит, малария, сепсис, тиф, менингит с друга етиология.
Лечение: Провежда се антибиотично лечение. Средство на избор е Penicillin за 7 – 10 дни. Алтернативни препарати са Tetracyclin, Doxycyclin, Amoxicilin.
Провежда се патогенетично лечение в зависимост от тежестта на органните увреждания.
Прогноза: При доброкачествените лептоспирози прогнозата е добра. При иктерохеморагичните лептоспирози смъртността може да бъде над 20 %.
Профилактика: Спазване на лична хигиена при контакт с животни, системна дератизация, обеззаразяване на отпадните води в животновъдните ферми.
