Меню

На латински: Rhinitis vasomotoria
На английски: Vasomotor rhinitis

Определение: Вазомоторният ринит представлява възпаление на носната лигавица, което се характеризира с поява на хрема, кихане, назална конгестия, сълзене от очите. За разлика от алергичните ринити, при които има реакция на организма спрямо определен специфичен антиген, при вазомоторната хрема не се установява конкретен причинител. Заболяването засяга всяка възраст, като честотата му нараства с възрастта.

Класификация на ринитите: Ринитите се разделят на две големи групи – алергични и неалергични. Вазомоторната хрема е подтип на неалергичните ринити, към които се отнасят още:
• Медикаментозен
• Хормонално индуциран
• Ринит при бременни
• Инфекциозен
• Неалергичен ринит с еозинофилен синдром
• Професионален.

Етиология: Не са установени точните етиологични причини, които предизвикват вазомоторен ринит. Предразполагащи фактори, които дразнят носната лигавица и са предпоставка за възникване на възпаление, са следните:

  • Фактори от околната среда
    – замърсен въздух
    – суха среда
    – ниски температури
    – силни миризми (парфюми, тютюнев дим, ароматизирани продукти)
    – пикантни храни и напитки
    – прием на някои медикаменти (аспирин, ибупрофен)
    – алкохол.
  • Ендогенни фактори
    – силен психоемоционален стрес
    – смущения във функцията на вегетативната нервна система – дразненето на нервните окончания стимулира кръвоносните съдове и лигавичните рецептори.

Патоанатомия: Вазомоторната хрема се характеризира със следните патологоанатомични промени:
• Оток и хиперемия на лигавицата
• Съдова стаза
• Разширените кръвоносни капиляри и изливът на течност екстравазално са водещата причина за развитие на оток
• Развива се хиперсекреция на мукозните жлези в носа.

Клинична картина: Характерната клинична картина включва:
• Кихане
• Сълзене от очите
• Отделяне на обилни воднисти секрети от носа
• Назална конгестия (запушен нос)
• Сърбеж и дразнене в носа
• Усещане за стичане на секрети от назофаринкса.

Диагноза: Поставя се въз основа на:
Подробна анамнеза, при която се установяват:
– какви са симптомите
– при какви обстоятелства се появяват – у дома, на работното място
– какво ги засилва и кога настъпва подобрение

Клинично изследване:
Риноскопия – установяват се възпалена и оточна носна лигавица
Кожно-алергични тестове – за да се изключи вероятността за алергичен ринит
– Кръвни изследвания – за определяне нивата на еозинофилите и антителата от клас IgE
– В някои случаи се назначава и ренгенография на синусите, за да се изключи синузит.

Диференциална диагноза: Прави се с:
• Алергичен ринит
• Максиларен синузит

Лечение:

  • Елиминиране или свеждане до минимум контакта с факторите, които отключват симптомите
  • Назални спрейове
    – Съдържащи антихистамини (дифенхидрамин, клемастин, лоратадин), антихолинергици
    – Съдържащи кортикостероиди (флутиказон, мометазон).
  • При необходимост се приемат и перорални медикаменти за повлияване на симптомите.
  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!