С медицинският термин отит се означава възпаление на ухото. Анатомично ухото се подразделя на три отдела – външно, средно и вътрешно ухо. Външното ухо се състои от ушна мида и ушен канал. Средното ухо включва тъпанчевата кухина, тъпанчевата мембрана, слуховите костици и Евстахиевата тръба. Вътрешното ухо се разполага в слепоочната кост и се състои от костен лабиринт и разположен в него ципест лабиринт.
Възпалението на външното ухо се означава като външен отит.
Различават се два вида външен отит: дифузен и ограничен (фурункул на ушния канал).
- Дифузен външен отит (отитис екстерна дифуза)
Външният отит представлява остро възпаление на кожата на ушния канал. Причинява се главно от стрептококи и стафилококи. Фактори, които предразполагат възникването на инфекция са: нараняване на кожата на ушния канал, обилно потене, плуване в басейни – отит на плувеца.
Основният симптом е болка в ухото, която се засилва при хранене, при дърпане на ушната мида, при натискане на трагуса. Ушният канал може да е изпълнен с ексудат с неприятна миризма. Кожата е зачервена.
Провежда се локално лечение с антибиотични кремове, компреси с риванол, ихтиол.
- Отитис екстерна циркумскрипта (фурункул на външния слухов проход)
Фурункул на ушния канал (отитис екстерна циркумскрипта) се среща често. Дължи се на проникване на стафилококи в космените фоликули и жлези в ушния канал. Предразполагащи фактори са: екзема на ушния канал, хроничен отит и изтичане на гной, заболявания като диабет, подагра, хиповитаминоза.
Заболяването се проявява със силна болка в ухото, която се разпространява по цялата глава. Ушният канал е изпълнен с инфилтрат и е стеснен, а кожата е зачервена. След изтичане на гной от ушния канал болката намалява и изчезва.
Възможно е да има множество фурункули в ушния канал. Провежда се локално и системно лечение. Ушният канал се почиства с риванолов разтвор или ихтиол, назначават се антибиотични мехлеми. При по-тежки случаи се извършва инцизия на фурункула.
Възпалението на средното ухо се означава като среден отит.
Различават се следните видове среден отит:
- Серозен отит (среден отит с ексудат)
Серозният отит се характеризира с продължително наличие на негнойна течност в средното ухо. За възникването му основна роля има нарушената функция на Евстахиевата тръба. Например поради вродени аномалии, анатомични особености, респираторни инфекции, алергия, уголемена трета сливица.
Най-характерният симптом е намалението на слуха в продължение на над 3 месеца. Понякога може да има периодични болки в ушите.
Изборът на лечебен метод зависи от причината, довела до серозен отит. Прилагат се антибиотици, носни капки с отбъбващ ефект, антихистамини, кортикостероиди, физиотерапия. Може да се наложи разрез на тъпанчевата мембрана, дрениране на средното ухо чрез пластмасови тръбички (тимпаностомия).
- Остър гноен среден отит (отитис медия супуратива акута)
Острият гноен среден отит се среща много често при деца. Обикновено възниква след възпалено гърло, причинено от бактерии или вируси. Инфекцията се разпространява от задната стена на гърлото до средното ухо през Евстахиевата тръба. Възпалението обхваща лигавицата на средното ухо, която става оточна. Натрупва се ексудат в тъпанчевата кухина, повишава се налягането и тъпанчевата мембрана се издува, като може да се разкъса.
Основен симптом при остър гноен среден отит е силната болка в ухото, която се засилва през нощта. Може да има още шум в ухото, чувство за пълнота в ухото, намаляване на слуха. Лечението се провежда с антибиотици, аналгетици, извършва се парацентеза – разрез на тъпанчето.
- Хроничен гноен среден отит
Хроничният гноен отит обикновено е последица от остър гноен отит. Когато оплакванията продължават повече от 6 седмици се говори за хронично възпаление.
Хроничните отити се характеризират с постоянно или рецидивиращо изтичане на гной от ухото, перфорация на тъпанчето и намаление на слуха. Различават се два вида хронични отити: епитимпанит и мезотимпанит. Провежда се консервативно и оперативно лечение.
При възпаление на лабиринта на вътрешното ухо се развива вътрешен отит или лабиринтит. Проявява се с нарушение на слуха и равновесието – понижение на слуха до глухота, има залитане, световъртеж. Много важно е ранното и ефективно лечение на лабиринтита, тъй като инфекцията може да се разпространи към черепната кухина.
Прочетете за:
Отитис екстерна дифуза
Остър гноен отит
Хроничен гноен отит – епитимпанит
