Начало Актуални теми Енцефалопатия на Хашимото

Енцефалопатия на Хашимото

енцефалопатия на Хашимото
енцефалопатия на Хашимото

Енцефалопатията на Хашимото е рядко неврологично усложнение при пациенти, страдащи от хроничен лимфоцитен тиреоидит на Хашимото. Нарича се още стероид-реагираща енцефалопатия, свързана с автоимунен тиреоидит; несъдов автоимунен менингоенцефалит.

Среща се по-често при жени на около 50-годишна възраст.

Какви са причините за енцефалопатия на Хашимото?

Счита се, че енцефалопатията на Хашимото е автоимунно заболяване. У пациентите се откриват високи титри на антитиреоидни антитела. Тяхната роля за развитието на неврологичните усложнения обаче остава неизяснена. Предполага се, че те атакуват едновременно клетките на щитовидната жлеза и мозъчните неврони.

Какви са симптомите на енцефалопатия на Хашимото?

Неврологичните симптоми се развиват постепенно и могат да варират значително при различните пациенти. Различават се две клинични форми на енцефалопатия:

Инсултоподобна форма – среща се при около 25 % от пациентите.

Тази форма се характеризира с периоди на влошаване и на подобряване на симптомите – има пристъпно-ремитиращ ход. Протича с повтарящи се епизоди на фокални неврологични дефицити, съчетани с когнитивни нарушения. Наблюдават се:

  • огнищни неврологични симптоми – хемипареза, афазия
  • намалена концентрация
  • отслабване на паметта.

Дифузна прогресираща форма – среща се при около 75 % от пациентите

Тази форма се характеризира с много разнообразни психиатрични симптоми, които постепенно прогресират. Наблюдават се:

  • дезориентация
  • халюцинации
  • параноидни налудности
  • загуба на паметта
  • емоционална лабилност
  • депресия
  • социална изолация.

Допълнителни симптоми, които могат да се развият при някои от пациентите с енцефалопатия на Хашимото са:

  • епилептични пристъпи
  • тремор
  • миоклонус
  • хиперрефлексия
  • нарушена координация
  • затруднен говор (дизартрия).

Как се диагностицира енцефалопатията на Хашимото?

Няма специфичен тест за диагностициране на енцефалопатията на Хашимото. Най-голямо значение за поставяне на диагнозата има установяването на висок титър на антитиреоидни антитела (антимикрозомални антитела и антитиреоглобулинови антитела – анти-TPO и анти-TG антитела) в серума на болните. Провеждат се още:

  • изследване на щитовидните хормони – при 23 до 35 % от пациентите с енцефалопатия на Хашимото се установява субклиничен хипотиреоидизъм, при 17 до 20 % – хипотиреоидизъм, при 7 % – хипертиреоидизъм, а 18 до 45 % са еутиреоидни.
  • изследване на ликвор – рядко се изследват тиреоидни антитела в гръбначно-мозъчната течност
  • ЕЕГ – електроенцефалографията измерва електрическата активност на мозъка и в над 90 % от случаите е абнормна
  • ядрено-магнитен резонанс – в повечето случаи липсват патологични изменения. При някои пациенти с енцефалопатия на Хашимото обаче може да се установи: мозъчна атрофия, огнищни корови лезии, дифузни субкортикални лезии.

Освен тези изследвания, за изключване на други възможни причини за енцефалопатия могат да се проведат и допълнителни изследвания.

Енцефалопатията на Хашимото трябва да бъде разграничена от редица заболявания, например: инсулт, метаболитни енцефалопатии, болест на Алцхаймер, болест на Кройцфелд – Якоб и др.

Комбинацията от симптоми на енцефалопатия, високи титри на антитиреоидни антитела и повлияването от лечение с кортикостероиди насочват към диагнозата енцефалопатия на Хашимото.

Какво е лечението при енцефалопатия на Хашимото?

Лечението на енцефалопатията на Хашимото се провежда с кортикостероидни препарати. Първоначално се прилагат интравенозно, а след това се продължава с перорално лечение. При 98 % от пациентите, лекувани с кортикостероиди настъпва подобрение.

При пациенти, които не се повлияват от кортикостероиди се провежда лечение с интравенозни имуноглобулини, плазмафереза.

Лечението на пациентите с енцефалопатия на Хашимото може да продължи години. При повечето от тях състоянието се подобрява и настъпва ремисия, но не са изключени и рецидиви.

Прочетете за:
Симптоми при тиреоидит на Хашимото
Как се поставя диагнозата тиреоидит на Хашимото?