Хипофизата е разположена в турското седло на черепната основа, непосредствено под хипоталамуса. Тя има много важна функция в ендокринната регулация на организма.
Хипофизната жлеза се състои от две основни части: аденохипофиза и неврохипофиза. Аденохипофизата има преден и междинен дял. Междинният дял е рудиментарно образувание и няма съществена функция. Предният дял на аденохипофизата съдържа поне пет вида клетки, продуциращи хормони.
Неврохипофизата представлява продължение на хипоталамуса. Състои се от клетки, наречени питуицити. Тези клетки обаче не продуцират хормони. Хормоните на неврохипофизата всъщност се секретират от клетки на хипоталамуса и се придвижват по хода на нервни влакна до неврохипофизата.
Хормони на аденохипофизата
В предният дял на хипофизата (аденохипофизата) се продуцират следните хормони:
Растежен хормон (соматотропен хормон – СТХ)
Растежният хормон е белтък, който се секретира от соматотропните клетки в предния дял на аденохипофизата. Той е абсолютно необходим за растежа и развитието на детето след раждането. Соматотропният хормон стимулира нарастването на хрущялната тъкан, периоста, вътрешните органи, скелетната мускулатура, кожата и съединителната тъкан. Той има и редица метаболитни ефекти – засилва белтъчния синтез, увеличава производството на глюкоза в черния дроб, стимулира разграждането на липидите.
Патологично повишената секреция на растежен хормон преди пубертета води до гигантизъм, а след пубертета до акромегалия.
Намалената секреция на растежен хормон при деца е причина за хипофизарен нанизъм (джуджешки ръст).
Пролактин
Пролактинът се произвежда от лактотропните клетки на хипофизата. По време на бременност пролактинът се повишава и заедно с естрогените и прогестерона стимулира нарастването на млечните жлези. След раждането той стимулира лактацията (отделяне на мляко).
Пролактиномът е най-честият доброкачествен тумор на хипофизата, който секретира пролактин. Повишеното ниво на пролактин в кръвта се нарича хиперпролактинемия. При жените се наблюдават менструални смущения – ановулация, олигоменорея, аменорея, стерилитет, галакторея. При мъжете хиперпролактинемията води до понижен тестостерон, нарушения в сперматогенезата, намалено либидо, импотентност, стерилитет.
Тиреотропен хормон (ТТХ)
Тиреотропният хормон (ТТХ), наричан още тиреостимулиращ хормон (ТСХ) се продуцира от тиреотропните клетки на хипофизата. Той стимулира синтеза и секрецията на щитовидните хормони – трийодтиронин (Т3) и тироксин (Т4).
Повишени нива на тиреостимулиращ хормон (ТСХ) в кръвта се установяват при понижена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм), по-рядко при тумор на хипофизата.
Тиреотропният хормон (ТТХ) в кръвта е понижен при хипертиреоидизъм – повишена функция на щитовидната жлеза.
Адренокортикотропен хормон (АКТХ)
Адренокортикотропният хормон (АКТХ) се произвежда от кортикотропните клетки на хипофизата. Този хормон стимулира секрецията на глюкокортикоиди (кортизол и кортикостерон) от кората на надбъбречните жлези.
Повишени нива на адренокортикотропен хормон в кръвта се установяват най-често при болестта на Адисон и болестта на Кушинг.
Ниски нива на адренокортикотропен хормон в кръвта има при синдром на Кушинг, увреждане на хипофизата при операция, лъчетерапия, травма на главата.
Фоликулостимулиращ хормон (ФСХ) и лутеинизиращ хормон (ЛХ)
Фоликулостимулиращият и лутеинизиращият хормон се продуцират от гонадотропните клетки на хипофизата и повлияват функцията на яйчниците. Фоликулостимулиращият хормон (ФСХ) засилва секрецията на естрогени, а лутеинизиращият хормон (ЛХ) стимулира жълтото тяло да продуцира прогестерон.
Хормони на неврохипофизата
Хормоните на неврохипофизата – антидиуретичен хормон (АДХ) и окситоцин се секретират от неврони в хипоталамуса, придвижват се по хода на аксоните и се складират в неврохипофизата.
Антидиуретичният хормон (наричан още вазопресин) увеличава реабсорбцията на вода в бъбречните каналчета и в резултат намалява количеството на отделената урина. Освен това той свива кръвоносните съдове и повишава кръвното налягане.
Намалена секреция на антидиуретичен хормон има при безвкусен диабет. Заболяването се характеризира с отделяне на много голямо количество урина – 10 – 20 литра и повече за денонощие.
Окситоцинът е известен с това, че стимулира родилната дейност, като предизвиква съкращение на гладката мускулатура на матката. Също така улеснява изтичането на кърмата като стимулира свиването на каналчетата на млечната жлеза.
