Нормалният пулс в покой за хора над 18 години варира от 60 до 100 удара в минута. Най-често пулсът в покой се измерва сутрин след събуждане от сън.
Пулсът представлява колебанието на артериалната стена, причинено от навлизащата в артериите кръв при всяко съкращение на лявата камера на сърцето.
Пулсът се долавя лесно при палпация с 2, 3-ти или с 2,3 и 4-и пръст на повърхностна артерия, разположена върху твърда подложка. Най-често пулсът се измерва на:
- радиалната (лъчевата) артерия на китката – между стилоидния израстък на лъчевата кост и сухожилието на мускулус карпи радиалис
- каротидната (сънната) артерия на шията
- брахиалната артерия, разположена по вътрешната страна на лакътната ямка
- поплитеалната артерия в задколянната ямка
- артерията на гърба на стъпалото ( dorsalis pedis).
Нормален пулс според възрастта
Нормалният пулс варира в зависимост от възрастта.
| Възраст | Нормален пулс (удара в минута) |
| новородено до 1 месец | 70 – 190 |
| 1 до 11 месеца | 80 – 160 |
| 1 – 2 години | 80 – 130 |
| 3 – 4 години | 80 – 120 |
| 5 – 6 години | 75 – 115 |
| 7 – 9 години | 70 – 110 |
| деца над 10 години и възрастни | 60 – 100 |
| спортисти | 40 – 60 |
Важно е да се знае нормалният „максимален“ пулс по време на интензивна дейност и „целевия“ пулс за съответната възраст. Нормалният максимален пулс се намира като се извади възрастта от 220.
Целевата сърдечна честота трябва да бъде около 50% до 70% от максималната сърдечна честота по време на активност с умерена интензивност като ходене. По време на по-интензивна дейност, като упражнения, бягане или тренировка с тежести, целевата сърдечна честота трябва да бъде около 70% до 85% от максималната сърдечна честота.
При изследване на пулса трябва да се определят неговите качества:
Честота на пулса
Честотата на пулса представлява броят на сърдечните удари в една минута. Определя се като се изброят пулсовите удари за 15 или 30 минути и полученото число се умножи съответно по 4 или 2.
Когато се говори за честота на пулса, обикновено се има предвид сърдечната честота (броя на сърдечните съкращения за една минута). В повечето случаи те съвпадат. При някои заболявания (предсърдно мъждене, камерни екстрасистоли) обаче е възможно сърдечната честота да бъде по-висока от измерения пулс на ръката.
У новородените пулсът е от 100 до 190 удара в минута. С напредване на възрастта честотата на пулса намалява. Към края на първата година е 100 до 160, а към 5-тата година е до 115 удара в минута. Към 18-годишна възраст пулсът достига нормалната честота за възрастен човек – 60 до 100 удара в минута. След 60-годишна възраст е възможно пулсът леко да се ускори.
При жените честотата на пулса е със 7-8 удара в минута по-голяма от тази при мъжете на същата възраст.
Когато у възрастен човек честотата на пулса надминава 100 удара в минута се говори за учестен пулс (pulsus frequens), а когато тя е под 60 удара в минута – за забавен пулс (pulsus rarus). Състоянията на учестена и забавена сърдечна дейност се означават съответно – тахикардия и брадикардия.
Кои са най-честите причини за ускорен пулс?
Пулсът може да се учести както при някои физиологични състояния, така и при редица болестни състояние.
- физическа работа, тренировка – степента на учестяване зависи от тежестта на работата или тренировката
- психическо възбуждение – при вълнение, радост, срах, гняв може да настъпи учестяване на пулса поради ускоряване на сърдечните съкращения
- прекомерна консумация на кафе, черен чай
- злоупотреба с алкохол, наркотици
- тютюнопушене
- хранене – след обилно хранене пулсът може да се учести
- топло време и дехидратация на организма – през горещите летни дни пулсът е ускорен. Топлото време е причина за разширяване на кръвоносните съдове и за понижаване на кръвното налягане. Повишеното изпотяване и дехидратацията също допринасят за понижаване на кръвното налягане. Пулсът е учестен, защото сърцето се съкращава по-често, за да осигури достатъчно кръв към органите.
- хипервентилация – при учестено и дълбоко дишане пулсът се учестява, например при висока надморска височина, паник атака
- хипертиреоидизъм – при повишена функция на щитовидната жлеза
- високо или ниско кръвно налягане
- сърдечно-съдови заболявания – пароксизмална тахикардия, предсърдно мъждене, миокардит, исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, клапни пороци
- фебрилни състояния при инфекции – при повишаване на телесната температура с 1 °, пулсът се учестява с 10 удара.
- анемия
- хипогликемия – понижена кръвна захар
- електролитни нарушения – понижен калий в кръвта (хипокалиемия).
Характерни симптоми при учестен пулс са: сърцебиене, замаяност, световъртеж, болка в гърдите, задух, притъмняване пред очите.
Какви са най-честите причини за забавен пулс?
Нормално пулсът е забавен по време на сън, по време на издишване, както и при спортисти. Един добре трениран спортист може да има нормален пулс в покой 40 удара в минута.
Болестни състояния, при които пулсът е забавен са например:
- хипотермия – при значително понижаване на телесната температура пулсът се забавя
- сърдечно-съдови заболявания – AV блокове, миокарден инфаркт, миокардит, перикардна тампонада
- хипотиреоидизъм – понижена функция на щитовидната жлеза
- електролитни нарушения – хиперкалиемия – повишен калий в кръвта
- прием на някои медикаменти – бета-блокери, дигоксин, верапамил, валериан
- обструктивна сънна апнея.
Характерни симптоми при забавен пулс са: замаяност, обърканост, намалена концентрация, болка в гърдите, припадък.
Прочетете за:
Висок пулс – причини
Нисък пулс – причини
Качества на пулса – ритъм, големина, форма на пулса и др.
