Меню

Глаукомният пристъп е основна клинична проява при закритоъгълна глаукома. Среща се по-често при жени над 50 г., които са далекогледи и имат фамилна обремененост.

Глаукомен пристъп възниква при внезапно затваряне на камерния ъгъл (мястото, където се оттича вътреочната течност) от периферията на ириса и рязко повишаване на вътреочното налягане (ВОН). Поради плътно допиране на ириса до лещата възниква зеничен блок. Затруднява се оттичането на вътреочната течност от задната към предната очна камера през зеницата. Вътреочното налягане в задната камера се повишава, при което коренът на ириса се изтласква напред и блокира камерния ъгъл. Настъпва рязко повишаване на вътреочното налягане.

Плитка предна очна камера, голяма леща, много тесен камерен ъгъл предразполагат към прилепване на корена на ириса към трабекулума и затваряне на камерния ъгъл.

Кои фактори могат да провокират глаукомен пристъп?

Разширяването на зеницата (мидриаза) провокира затваряне на камерния ъгъл и повишаване на ВОН.

Мускулът, който разширява зеницата (m. dilatator pupillae) има симпатикова инервация, а мускулът, който свива зеницата (m. sphincter pupillae) има парасимпатикова инервация. Зеницата се разширява при стимулация на симпатикуса или при потискане на парасимпатиковата инервация на окото.

Фактори, които провокират разширяване на зеницата и развитие на глаукомен пристъп са например:

  • медикаментозно разширяване на зеницата – прилагането на капки за разширяване на зеницата може да провокира глаукомен пристъп. Ето защо трябва да се внимава много при употребата на мидриатици при хора с плитка предна камера. Парасимпатиколитици (атропин, хоматропин) и симпатикомиметици ( адреномиметици) са противопоказани при закритоъгълна глаукома.
  • медикаменти с антихолинергично или адренергично действие могат да инхибират сфинктера на ириса или да стимулират дилататора му. Такива медикаменти са например някои : антиастматични средства, противокашлични средства, трициклични антидепресанти, антипаркинсонови средства, продукти, съдържащи вазоконстриктори, които се използват при лечение на ринит (хрема) и др.
  • обща анестезия – при премедикация с атропин и парасимпатиколитици или адреномиметици.
  • продължителен престой на тъмно (например в кино)
  • продължително накланяне на главата надолу
  • стрес – при стрес се повишават нивата на адреналина, който стимулира дилататора на ириса
  • силни емоции.

Глаукомен пристъп може да възникне и спонтанно.

Какви са симптомите при глаукомен пристъп?

При остър глаукомен пристъп вътреочното налягане се повишава над 35 mmHg, а в тежките случаи до 50-60 mmHg. За няколко часа се оформя типична едностранна клинична картина:

  • замъгляване на зрението
  • зачервяване на окото
  • рефлекторно сълзене
  • оток на епитела на роговицата, която става полупрозрачна, като „запотено стъкло“
  • когато болният гледа към източник на светлина, той вижда около него цветни кръгове или ореол с цветовете на дъгата
  • зеницата е разширена, с разкръглена форма, реагира вяло
  • болка в съответното око, слепоочие, вежда, чело, челюсти – по сила болката варира от тъпа до непоносима при тежък пристъп
  • гадене, повръщане
  • твърдо като камък око при палпация
  • намаляване на зрението – много бързо (за няколко часа) зрителната острота намалява. При тежък глаукомен пристъп може да настъпи загуба на зрението.

Първите пристъпи обикновено са леки и преминават спонтанно. Всеки следващ пристъп обаче протича по-тежко. Ако тежък пристъп не се овладее в първото денонощие, може да се получат сраствания между ириса и трабекулума – гониосинехии и вътреочното налягане да остане трайно високо.

Освен остро закритоъгълната глаукома може да протече подостро и хронично. При подострата форма се наблюдават микропристъпи. Те продължават от няколко минути до няколко часа, след което вътреочното налягане се нормализира. Болните се оплакват от периодично замъгляване на зрението, болка в окото, слепоочието и челото. При хроничната форма вътреочното налягане е трайно повишено и по-често възникват пристъпи на замъгляване на зрението.

Глаукомният пристъп трябва да се разграничи от остър конюнктивит, еписклерит, иридоциклит.

Как се диагностицира глаукомен пристъп?

Диагностицирането на глаукомен пристъп се основава на:

  • данните от анамнезата за закритоъгълна глаукома
  • характерните клинични симптоми
  • измерване на вътреочното налягане (тонометрия)
  • офталмоскопия
  • гониоскопия – оглед на камерния ъгъл.

Какво е лечението при глаукомен пристъп?

Глаукомният пристъп е спешно състояние, което изисква незабавно лечение. Провежда се консервативно лечение. Целта на лечението е да се понижи вътреочното налягане, като се предизвика отваряне на камерния ъгъл и се възстанови евакуацията на вътреочната течност.

Прилагат се:

  • миотици – средства, свиващи зеницата
    – парасимпатикомиметици (например пилокарпин) – поставят се по 1-2 капки през 5 минути в продължение на 30 до 60 минути, а след това по 1 път през час до нормализиране на ВОН.
  • дехидратиращи средства
    – осмотичен диуретик – Mannitol венозно, Глицерин
    – тиазиден диуретик – Dehydratin
  • средства, понижаващи продукцията на вътреочната течност
    – локален бета-блокер – Timolol
    – ацетазоламид (карбоанхидразен инхибитор) – прилага се перорално или интравенозно
  • допълнителни мерки
    – антиеметични средства при гадене, повръщане
    – аналгетици при силна болка, като се предпочита интравенозно приложение
    – седативни средства при прекомерно възбудени пациенти.

При неуспех от консервативното лечение, при настъпили гониосинехии, както и за предотвратяване на рецидиви, за профилактика на другото око се провежда хирургично лечение:

  • лазерна иридотомия – с лазер се прави отвор в ириса
  • хирургична иридектомия – изрязва се коренът на ириса и се оформя отвор, през който вътреочната течност преминава директно от задната в предната очна камера. Така се предотвратява възникването на зеничен блок.
  • филтрираща антиглаукомна операция.

Прочетете за:
Видове глаукома
Закритоъгълна глаукома

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!