Двигателните нарушения са неврологични състояния, при които се засяга способността на човек да се движи или начина, по който се движи. Най-често причиняват спазми, контракции, усукване, потрепване, треперене. Те могат също да намалят или забавят движението. Засягат се както волевите, така и неволевите движения.
Нарушенията на движението варират от леки (имат минимално въздействие върху ежедневните дейности) до силно изтощителни, влошаващи се с течение на времето и водещи до инвалидизация.
Какви са причините за появата на двигателни нарушения?
Причините за възникването на двигателни нарушения са много разнообразни, например: генетични заболявания, неврологични заболявания, инфекции, травми на главния или гръбначния мозък, на периферните нерви, странични ефекти от лекарства и др.
Какви са симптомите при двигателни нарушения?
Всеки човек понякога изпитва неконтролируеми движения, например треперене от нервност, страх или прекомерен прием на кафе. Необичайните или постоянни симптоми обаче могат да са признак на двигателно нарушение.
Най-ранните признаци на нарушение на движението са тремор, потрепване и спазми на мускулите. Може да има затруднение с фината моторика, например писане, закопчаване на копче или да има мускулна слабост.
Промените в походката, загубата на равновесие също могат да са признак на двигателно нарушение.
Какви видове двигателни нарушения има?
Двигателните нарушения се разделят на следните основни видове:
Хиперкинетични (прекомерно движение):
- тремор – неволево мускулно съкращение, което води до треперене на засегнатата част. Най-често се засягат мускулите на ръцете, лицето, краката.
- хорея – непрекъсната, неволева, неритмична, безразборно разхвърляна мускулна активност, прехвърляща се в различни мускулни групи и части на тялото. Редица заболявания протичат с хорея, например Хорея на Хънтингтън, болест на Уилсън, доброкачествена наследствена хорея
- атетоза– невъзможност да се задържи една част на тялото (пръсти, език) в определена позиция
- бализъм – неволеви, високоамплитудни, груби, внезапни хвърлящи движения на цял крайник
- дистония – продължителни мускулни контракции, предизвикващи извивания, ротационни движения и абнормни пози. Примери за дистония са: спастичен тортиколис, блефароспазъм, графоспазъм
- миоклонии – внезапни, краткотрайни, неволеви и неритмични контракции на мускули
- тикове – внезапни, краткотрайни, бързи, безцелни, неритмични, повтарящи се стереотипни движения или звуци.
- синдром на неспокойните крака – необходимост от движение на краката за преодоляване на дискомфорта – изтръпване на крайниците в покой.
Хипокинетични (намалено движение):
Примери за хипокинетични разстройства на движенията са: Паркинсонов синдром, болест на Hallervorden-Spatz, прогресивна супрануклеарна парализа, синдром на скования човек.
Паркинсоновият синдром се характеризира със следните клинични симптоми:
- брадикинезия – забавяне и намалена амплитуда на всички волеви движения
- акинезия – невъзможност за извършване на движенията в необходимия обем
- мускулна ригидност – налице е ригидно повишен мускулен тонус. Повишено е съпротивлението на мускула при пасивното му разтягане. Характерен е т.нар. феномен на „зъбчатото колело“.
- тремор в покой (статичен тремор) – появява се най-често в ръката, като изчезва при нейното движение. Понякога наподобява „броене на пари“
- постурални нарушения – нарушава се походката.
Как се диагностицират двигателните нарушения?
За диагностицирането на нарушенията на движението допринасят следните изследвания
- анамнеза
- физикален преглед – снемане на неврологичен статус – изследване на рефлекси, походка
- лабораторни изследвания
- изследване на ликвор
- електроенцефалография (ЕЕГ)
- електромиография (ЕМГ)
- мускулна биопсия – за изключване на мускулно увреждане
- компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, ПЕТ скенер
- мозъчна ангиография.
Какви е лечението на двигателните нарушения?
Лечението на двигателните нарушения зависи от причината за възникването им. В някои случаи се препоръчва само наблюдение, а в други се налага агресивно медикаментозно лечение. Най-често се прилагат противогърчови средства, антихолинергични средства, допаминергични медикаменти, анксиолитици и др.
Използват се и хирургични методи, например стереотаксично хирургично лечение, дълбока мозъчна стимулация.
Двигателните нарушения могат да бъдат подпомогнати и с физиотерапия и трудотерапия.
Често обаче няма лечение. В този случай целта на терапията е подобряване на симптомите и облекчаване на оплакванията.
Прочетете за:
Есенциален тремор
Синдром на Паркинсон
Нарушение на походката – най-чести видове нарушена походка
